Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Бих казал, да — освен ако господин Бишоп е имал навика да се навърта около фабрики за производство на рициново масло — отвърна сухо Денби.

— И как тогава е попаднала в организма му?

— Вероятно я е вдишал. Прегледахме внимателно цялото тяло и не можахме да открием следи от убождане — Денби се приведе напред. — Не знам дали си спомняте случая с българския невъзвращенец Георги Марков в края на седемдесетте години? Той беше убит с пълна с рицин сачма, изстреляна от специално изработен за целта чадър. Веднага щом се убедихме, че става дума за рицин, помолих колегите от интензивното отделение да направят обстоен преглед на кожата на господин Бишоп. Не беше открито нищо, което да доказва инжектиране на чуждо тяло.

Карол беше озадачена.

— Трудно е да се повярва — поде тя. — Такива неща не се случват в Брадфийлд.

— Така е — съгласи се Денби. — Затова и ни трябваха два дни, за да установим причината. Сигурно така са се чувствали и лекарите, които са лекували Александър Литвиненко. Сигурно радиационното отравяне е било последното, което са можели да предположат. И все пак беше така.

— Но как би могъл да бъде отровен, без да забележи?

— Много лесно — отвърна Денби. — Според съществуващите за рицина данни при инжектиране доза от 500 микрограма е достатъчна, за да убие възрастен човек. Изследванията върху животни доказват, че вдишването или поглъщането на същата доза от отровата също води до смърт. Петстотин микрограма рицин е доза, на вид не по-голяма от главичка на карфица. Не е трудно да се пусне в напитка или храна. В такова количество не би променила по никакъв начин вкуса.

— Следователно трябва да търсим някой, който е имал достъп до това, което отровеният е ял или пил?

Денби кимна.

— Това е най-близко до ума — той започна да си играе с химикалката. — Съществува и възможността отровата да е подадена с наркотик от рода на кокаин или някакъв амфетамин, нещо, което се смърка. И в такъв случай жертвата не би забелязала съмнителен вкус или мирис.

— Разполагате ли с образци от кръв и урина, които да анализирате за наличие на наркотик?

Денби кимна.

— Ще наредя да се направи изследване.

— Как ви дойде на ум такава възможност?

— Хрумването беше на доктор Блесинг, моя старши ординатор. Доколкото знам, някой от колегите ви е разговарял първо с нея.

— Да, знам, че именно доктор Блесинг ни се обади. Но какво я е навело на тази мисъл.

Денби се усмихна иронично, с което стана още по-антипатичен на Карол.

— Не искам това да прозвучи като самохвалство, но доктор Блесинг решила, че щом дори аз не съм в състояние да разбера каква е причината на заболяването на господин Бишоп, очевидно ставало дума за нещо извънредно необичайно. Сравнила симптомите с всичко, въведено в нашата база данни, и единствено отравянето с рицин отговаряло на описанието. Представи ми заключенията си и аз наредих провеждане на стандартния тест. Резултатите бяха категорично положителни. Няма никакво място за съмнение, госпожо главен инспектор.

Карол затвори бележника си.

— Благодаря, че ми обяснихте всичко толкова подробно — каза тя. — Казахте, че сте проучили специализираната литература за действието на рицина — има ли някаква възможност да организирате брифинг на тази тема за мен и колегите ми?

— Веднага ще се свържа с доктор Блесинг — той стана, подсказвайки, че що се отнася до него, разговорът е приключил.

— Може ли да го видя? — попита Карол.

Денби потри челюстта си с палец.

— Няма кой знае какво за гледане — отвърна той. — Но да, мога да ви заведа. Родителите му може да са се върнали — бяха в стаята за близки на пациентите. Трябваше да им съобщя и те, разбира се, са шокирани и много разстроени. Помолих ги да останат там, докато се поуспокоят. Хората от екипа се затрудняват допълнително от присъствието на разстроени близки около пациентите.

Тонът му беше пренебрежителен, като че ли гладкото функциониране на работата в отделението беше далеч по-важно от страданието на родители, научили, че ще загубят сина си.

Карол тръгна след него към стаята, в която лежеше Роби Бишоп. На двата стола край леглото не седеше никой. Карол застана край долната част на леглото и загледа мониторите, тръбичките и цялата апаратура, която щеше да поддържа състоянието на Роби Бишоп относително стабилно през предсказуемо краткия период, който го делеше от смъртта. Кожата му беше жълтеникавобледа, по бузите и челото му беше избила пот. Искаше й се да запечата този образ в съзнанието си. Предстоящото разследване щеше да бъде истински кошмар по ред причини, и тя искаше да е сигурна, че няма да забрави човешкото същество, заради което трябваше да изведе докрай случая. Медиите щяха да настояват гръмогласно за отговори, феновете щяха да искат да падат глави, а собствените й шефове щяха да се постараят да се покрият със славата, която тя би могла да извлече от създалото се положение.