Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Но днес той се постара да преглътне гнева си. Това положение нямаше да продължи вечно. Сякаш за да потвърди мисълта му, мобилният му телефон зазвъня в момента, когато влизаше с колата в паркинга зад фабриката на Хауард Еделщайн. Юсеф разпозна мелодията и се усмихна, притискайки телефона към ухото си.

— Как върви? — попита гласът от другата страна.

— Всичко е наред. Радвам се, че се обаждаш, не очаквах да звъннеш тази сутрин.

— Отложи се една среща. Реших да се обадя, просто за да се убедя, че всичко се развива по план.

— Знаеш, че можеш да разчиташ на мен — каза Юсеф. — Когато кажа, че ще свърша нещо, можеш да го броиш за свършено. Не се притеснявай, че ще ме хване шубето.

— Виж, от това не се опасявам. Знаеш, че това, което вършим, е правилно.

— Знам. Освен това дни като днешният ме карат да се радвам, че ще го направим точно по този начин.

— Лош ден, а? — гласът беше изпълнен със съчувствие.

— Пак ще трябва да се подмазвам, колкото и да ми е противно. Но пък няма да го правя още дълго.

От другата страна се разнесе тих смях.

— Това е сигурно. Идущата седмица по това време светът ще изглежда по съвсем различен начин.

Още преди Юсеф да успее да отговори, познатата фигура на самия Хауард Еделщайн се изправи край колата до него. Еделщайн му махна с ръка и посочи към сградата.

— Трябва да вървя — каза Юсеф. — До скоро.

— Със сигурност.

Юсеф затвори телефона и излезе от колата, нагласяйки лицето си в усмивка. Еделщайн му кимна, но не се усмихна.

— Е, хайде да видим какво ще правим — каза той и тръгна към фабриката, без да се обърне, за да провери дали Юсеф го следва.

„Идущата седмица по това време“, повтори си наум Юсеф. „Идущата седмица по това време, копеле такова“.

Карол се взираше в Томас Денби, оценявайки това, което виждаше. Рано посивяла коса, сресана назад, на челото падаше само един кичур. Синьо-зелени очи, свеж тен. Съвършено скроен антрацитночерен костюм на тънки линии, разкопчаното сако позволяваше да се види аленочервената подплата. Можеше да позира за портрет на преуспял лекар. И със сигурност не приличаше на човек, който счита за забавно да подвежда служител на полицията.

— Позволете ми да си изясня окончателно за какво става дума. Вие съобщавате за убийство, което още не се е състояло?

Тя не беше в настроение за шеги, а и това, че той я накара да чака поне петнайсет минути, не допринесе за добро начало на разговора.

Денби поклати глава.

— За убийство говорите вие, не аз. Това, което аз казвам, е, че Роби Бишоп ще умре, вероятно през следващите двайсет и четири часа. А причината, поради която ще умре, е, че в организма му има рицин. За рицина няма противоотрова. Не можем да направим за него нищо, освен да се опитаме да облекчим страданията му.

— Сигурни ли сте в това?

— Знам, че звучи странно, като че ли сме в някой филм за Джеймс Бонд. Но да, сигурни сме. Направихме необходимите изследвания. Умира от отравяне с рицин.

— Възможно ли е да става дума за самоубийство?

Денби я погледна удивено.

— Нито за миг не бих предположил такова нещо.

— Възможно ли е все пак, поне на теория?

По лицето му се изписа леко раздразнение. Карол си каза, че вероятно не е свикнал твърденията му да бъдат поставяни под въпрос. Той постави химикалката си успоредно с ръба на папката, която лежеше на бюрото пред него.

— Четох всичко, което успях да намеря за рицина, от момента, в който старши ординатор Блесинг предположи, че той може да е причина за симптомите на Бишоп. Рицинът атакува клетките на човешкото тяло и блокира способността им да синтезират необходимите им белтъчини. Без белтъчини клетките умират. Дихателната система отказва, сърцето спира. Никъде в специализираната литература не се споменава да е използван за самоубийство. Против тази версия е и фактът, че е трудно да се снабдиш с рицин. Човек трябва да има известни познания по химия, за да успее да го извлече, дори ако предположим, че е намерил начин да се сдобие с необходимия суров материал. В противен случай трябва да има връзки с някоя терористична организация — казват, че го имало на склад в пещерите на Ал-Кайда в Афганистан. Има и друг аргумент против такава версия — смъртта от отравяне с рицин е продължителна и мъчителна. Не виждам защо някой би избрал да се самоубие точно по такъв начин.

Той разпери ръце и вдигна рамене, за да подчертае убеждението си.

Карол записа нещо в бележника си.

— Доколкото разбирам, можем да изключим и възможността отровата да е била поета случайно?