Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Крис почувства как до нея Кевин застава нащрек.

— И защо? — попита тя подчертано небрежно.

— Защо ви интересува Бинди?

Крис разпери ръце.

— Интересува ме всичко. Защо се разделиха?

Фил отвърна поглед.

— Просто нещата между тях не вървяха.

— Да не би да й е изневерявал? — осведоми се Крис.

Фил я изгледа подозрително.

— Това, което ще кажа сега, няма да излезе от тук, нали? — попита той.

— Разбира се. Както се казва, каквото се случи във Вегас, там си и остава — отвърна Крис.

— Такъв е нашият свят — започна Фил. За миг през ума на Крис мина налудничавата идея, че той се кани да произнесе някакво философско обобщение за човешкия живот. — Всеки път, когато излезем от къщи, ни заобикалят хора, които искат да ни направят впечатление. Жени, които искат да ни чукат, разни типове, които искат или да пийнем по едно, или да ни размажат физиономиите. Ако приятелката ти през по-голямата част от времето е на стотици мили далеч от теб, трябва наистина да си светец. А Роби не е светец.

— Значи Бинди надуши какво се е случило и го разкара, така ли?

— Горе-долу. Но не искаха таблоидите да раздуят историята, затова решиха да обявят, че се разделят по взаимно съгласие, че им е трудно да поддържат връзката, защото и двамата градят кариера, която ги поглъща. Без лоши чувства — нали разбирате, в такъв смисъл.

— И наистина ли нямаше лоши чувства? — намеси се Кевин. Крис изпита желание да го плесне, задето наруши хода на разговора.

Фил наклони глава на една страна.

— Не — тонът му беше категоричен, но и предизвикателен. После челото му започна да се смръщва. — Я чакайте малко. Да не би да мислите, че Бинди може да има нещо общо с тази история? — той се засмя на глас. — Да му се не види, сега ми е ясно, че никога не сте я слушали. Бинди е мъжко момиче. Ако се беше вбесила, щеше да направи Роби на нищо. Но Бинди не е от жените, които преглъщат — казва ти всичко право в очите. Изключено е да даде тайно отрова някому — той поклати глава. — Луда работа.

— Никой не намеква, че Бинди може да има нещо общо с всичко това, Фил. Просто се опитваме да си изградим представа за живота на Роби. И така, това е било в четвъртък. Кажи ни какво стана в „Аматис“.

Фил отново се поразмърда на стола като човек, който има намерение да скрие част от истината.

— Ами не се случи кой знае какво. Бяхме почти през цялото време във VIP-зоната, пихме шампанско. Имаше две момчета от отбора на Йоркшир по крикет, един тип, дето показва по телевизията как да изкараш пари от това, което можеш да откриеш на тавана на къщата си, едно леке, което участваше в „Биг Брадър“ преди два сезона. Другите не ги познавам. Момичетата бяха както винаги. Ловят око и са от малко по-висока категория. В „Аматис“ може да забършеш нещо такова.

— А Роби беше ли с някое от момичетата?

Фил се позамисли.

— Всъщност не. И двамата танцувахме, но не забелязах да е танцувал с една няколко пъти последователно. Кръстосваше дансинга и все ги сменяше, като че ли не можеше да намери нещо по вкуса си — той се захили. — Не като мен. Аз забих едно момиче почти веднага. Казваше се Жасмин. Краката й почваха от сливиците, и с ей такива цици — той описа с жест внушителен бюст. — Така че не обръщах особено внимание на Роби, ако разбирате какво имам предвид. Когато забърсах Жасмин, той остана известно време на бара. Ние с нея решихме да отидем в нейното жилище, та се огледах за Роби. Открих го тъкмо когато се връщаше от тоалетната. Казах, че тръгвам с Жасмин, той отвърна, че няма проблеми, срещнал познат от училище и смятали да пийнат заедно — Фил сви рамене. — След това го видях чак на тренировката в петък. Изглеждаше ужасно. Казах, че вероятно са пийнали добре, а той ме изгледа смутено и каза, че почти нищо не помни. Е, понякога става и така, нали? Отрежеш се и на другата сутрин в съзнанието ти зее черна дупка.

Крис осъзна, че е затаила дъх. Издиша и попита:

— А името на въпросния приятел от училище?

— Така и не каза, не спомена дори дали става дума за мъж или жена — Фил видимо се разстрои. — А трябваше да го попитам, нали? Трябваше да се погрижа за него.

Крис прикри разочарованието си с усмивка.

— Никой не ви обвинява в нищо. Не знаем кога е бил отровен Роби. Но от опит знам, че ако някой е решил твърдо да посегне на нечий живот, е много трудно да му се попречи.

— Но той ще се оправи, нали? Искам да кажа, лекарите си разбират от работата, нали така? — Той прехапа долната си устна. — Роби е як като бик. И не се предава лесно.