Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Кевин отвърна поглед, оставяйки решението на Крис.

— Лекарите правят всичко по силите си — каза тя. — Докато се усетите, и пак ще тръгнете по клубове.

Фил стисна устни и кимна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— You never walk alone 5 5 Песента „You’ll never walk alone“ (англ.) — „Няма никога да бъдеш сам“ — е официалният химн на ФК Ливърпул и Селтик. — Бел.прев. , както се пее в онази песен — той стана. — Е, това е. Най-добре да се връщам.

Крис също стана и докосна ръката му над лакътя.

— Благодаря, Фил. Много ни помогнахте.

Проследи го с поглед, докато излизаше, отпуснал широките си рамене, влачейки крака. Вратата се затвори зад него и Кевин се обърна към Крис.

— Надявам се, че не смяташ да го включиш на първо място в списъка на заподозрените?

Тя поклати глава.

— В неговите представи рицинът сигурно е нещо, което дават за засилване на кучетата и състезателните коне. Но поне от него научихме нещо.

— Познатият от училище?

— Именно. Тук вече има огромни възможности за потенциален мотив. Да не би златното момче да е било побойник? А може да е прелъстил нечия приятелка? Да е изиграл мръсен номер, за да попречи на някой също да стане звезда?

Кевин се упъти към вратата.

— Това вече е кокал, който спокойно можем да подхвърлим на шефа.

— Тъкмо това й трябва. Така може и да забрави, че никой не й съобщи за приемането на нейния Тони в болница.

Кевин направи гримаса.

— Не ми напомняй. Казвам ти, ако не се беше случило да е дежурна Пола, а някой друг, щеше да се стигне до кръвопролитие.

— Какво става всъщност между нея и Тони? Когато се запознах с тях, бях убедена, че са гаджета. А стане ли дума, всички казват „няма да стане, забрави“. Нищо не разбирам.

— Никой не разбира — отбеляза Кевин. — И подозирам, че те двамата разбират най-малко от всички.

Ако Сам Еванс трябваше да си избере девиз, той би гласял „знанието е власт“. Той прилагаше тази максима при всички обстоятелства; стремеше се да се добира до информация преди колегите си, и събираше сведения дори за самите тях — също както за престъпниците. Затова, когато Карол напусна апартамента на Роби Бишоп, той реши да прегледа набързо компютъра на футболиста, преди Стейси да се заеме с него. Знаеше, че съществуват сериозни причини да не бърника из него, но представата, която си бе изградил за Роби Бишоп, изключваше възможността той да е заложил в компютъра си логическа бомба, която да унищожи всички данни, ако в компютъра се опита да проникне външен човек.

Оказа се прав. Данните не бяха дори защитени с парола. Изкушаваше се да започне да отваря файлове, но знаеше, че ще остави следи, които Стейси не би пропуснала да забележи. Реши обаче, че не рискува нищо, ако започне да копира файловете на празните дискове, които откри в едно от чекмеджетата на бюрото.

Скоро прецени, че от гледна точка на съдържащата се в тях информация копирането нямаше кой знае какъв смисъл. Имаше хиляди файлове с музика — според програмата iTunes в компютъра на Роби изслушването на всички би отнело 7.3 дни. Действително бяха сериозно количество, но музиката надали щеше да хвърли някаква светлина върху убийството. Надали щеше да има някаква полза и от файловете със свалени игри, още едно доказателство за начина, по който бе прекарвал свободното си време. Вместо това Сам се съсредоточи върху свалените съобщения от електронната поща, снимките и няколкото текстови файла. Въпреки безжалостното орязване на интересуващите го файлове, това, което привлече вниманието му, изпълни три диска.

После изключи компютъра, спокоен, че няма опасност данните да бъдат унищожени. Сега вече Стейси можеше да си играе с него колкото си иска. Той си беше осигурил начално предимство, което му позволяваше да води с едни гърди пред останалите от екипа.

Доволен, Сам отново се зае с бюрото. Сега, когато разполагаше с нещо сериозно, върху което да работи, не се дразнеше толкова от факта, че кисне тук, вместо да е на фронтовата линия и да води разпитите на ключовите фигури в разследването. Да й се не види на тази Джордан! Колкото и да се стараеше, тя изобщо не се впечатляваше. Трябваше да измисли някакъв начин да я заобиколи, ако искаше да се добере до мечтаното повишение. Все още леко раздразнен, той извади цигарите си и запали. Така или иначе, Роби Бишоп нямаше да се върне тук, за да възрази.

Карол се беше стаила в сенките и наблюдаваше последното действие от трагедията на Роби Бишоп, което се разиграваше пред очите й. Дори апаратурата нямаше да бъде в състояние да поддържа още дълго живота му. Това й беше обяснил Денби, когато тя пристигна в болницата.