Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Не, той винаги казваше „човекът от B & R“. Почти сигурен съм, че никога не е споменавал имена. Но може би човекът, с който е поддържал връзка, не е този Дайъмънд?

— Възможно е. Съвпадението ми се стори странно — каза спокойно Тони.

— Такива гадости се случват, нали знаете. Човек непрекъснато се сблъсква със съвпадения, нали?

— В моята работа не вярваме в съвпадения. А сега трябва да тръгвам, Санджар. Надявам се брат ви да има достойно погребение.

— Опитваме се да запазим в тайна мястото — отвърна мрачно Санджар. — Последното, което ни трябва, е да стане някаква беля.

— Дано успеете.

Тони приключи разговора, стана полека от леглото и се подпря на патериците. Тази сутрин имаше доста неприятен разговор с доктор Чакрабарти. Сестрите бяха разказали за излизанията му и за скандала между Карол и майка му. Лекарката не беше във възторг.

— Вие също работите в болница, доктор Хил — бе казала тя строго. — Би трябвало да знаете, че ако искат да оздравеят, за пациентите е най-добре да спазват изискванията на хората, които се грижат за тях. Чудех се дали да не ви изпишем днес или утре, но честно казано, след тези ваши прояви не мога да бъда сигурна дали състоянието ви няма отново да се влоши. — Усмивка проблесна в очите й. — Не искам да играете футбол преди края на тази седмица.

Беше му наредила да не излиза, но той нямаше избор. Някой трябваше да се погрижи за този аспект на разследването, а когато се обади на Карол, тя заяви съвсем категорично, че това не влиза в списъка на приоритетите й.

— Тогава ще отида сам — беше й казал той.

— Струва ми се, че това не е едно от добрите ти хрумвания — бе отвърнала Карол.

— Защо? Да не мислиш, че ще кажа нещо, което не би трябвало да се казва?

— Не, мисля, че ще се спънеш в патериците си и онази нещастна жена, която току-що е загубила съпруга си, ще трябва да те събира от пода. Ще пратя Пола да те пази.

— Тя сигурно ще бъде във възторг от задачата.

В крайна сметка се уговориха Пола да го чака пред поликлиниката. Не му се искаше да минава покрай стаята на сестрите, затова реши да тръгне по стълбите, които се намираха близо до стаята му.

Слизането до долния етаж едва не го уби. Беше потънал в пот, здравият крак го болеше, а счупеното коляно като че ли изгаряше в огън. Стигна, залитайки, до вратата на асансьора и успя да стигне до мястото на срещата, без да го разкрият. Пола стоеше облегната на колата си, паркирана в частта, резервирана само за линейки.

— Приличаш на човек, пробягал половината маршрут на маратон — каза тя и сбръчка неодобрително нос.

— То е заради анцуга. Не мога да обуя нищо друго заради скобата — Пола поклати развеселено глава, отвори вратата и го изчака да се разположи, после му помогна да прибере краката си.

— Добре, че Карол не изпрати Кевин с ферарито — изпъшка той, опитвайки се да се нагласи по-удобно на седалката.

— За да те вкараме вътре и после да те извадим, щеше да ни е необходим кран — отбеляза Пола, докато сядаше зад волана.

— Именно. Е, как се развиват нещата при вас?

Пола му разказа последните развития по търсенето на Джак Андерсън в различните му самоличности.

— Явно е много странна личност — каза тя в заключение. — Доколкото разбирам, още като ученик си бил направил списък с цели за постигане — като онзи списък на Майкъл Хезълтайн с точката „Да стана премиер-министър“.

До този момент нищо от разказа на Пола не беше събудило интереса на Тони. Но сега нещата се промениха.

— А знаем ли какво е съдържал този списък?

— Според Стив Мотисхед „да си купя ферари, да имам къща на Дънелм Драйв, да спечеля милион, докато навърша трийсет години“, такива работи. Не са били обичайните желания на обикновен човек.

Думите й отключиха верижна реакция в съзнанието на Тони. Той загледа Пола стреснато и ужасено.

— Пола, Том Крос живееше на Дънелм Драйв. Дани Уейд е спечелил от лотарията — станал е милионер, преди да навърши трийсет години. Той избива хора, които са учили в неговото училище и са осъществили амбициите, които е имал за себе си.

От изненада Пола свали крак от педала на газта. Колата се разтресе и Тони изохка.

— Това е лудост — каза тя. — Прекалено откачено предположение дори за теб. Искаш да кажеш, че той убива от завист? Защото тези хора са получили това, което самият той е искал да има?

Тони започна да жестикулира хаотично.

— Не е само това… В неговите представи те са отнели мечтите му, затова той отнема живота им. Но най-общо казано, да. Списъкът на целите му съвпада със списъка на заплануваните от него убийства. Готов съм да се обзаложа, че „да стана футболист във Брадфийлд Виктория“ или „да играя футбол във Висшата лига“ е била една от първите точки в списъка.