Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Да? — по гласа му личеше, че е изнервен. Тони почувства прилив на облекчение.

— Обажда се Тони Хил, Санджар. Съжалявам, научих, че си бил арестуван.

— Рано или късно щеше да се случи, нали? Поне ме пуснаха на време за погребението на Юсеф.

Говореше удивително спокойно за човек, принуден да прекара нощта в участъка, вместо да успокоява скърбящите си близки.

— Днес ли ще бъде погребението?

— Днес следобед — каза Санджар. — Ще бъде доста странно — доколкото разбирам, няма много нещо за погребване. — Тони долови тежкото му дишане, после Санджар се позасмя. — Нямам представа как ще го подредим така, че да лежи с лице към Мека.

— Съжалявам. А вие добре ли сте?

— Вие как мислите? Майка ми е съсипана, баща ми мълчи като риба, малкият ми брат е отчаян и изпитва ужас при мисълта за деня, когато ще трябва да тръгне отново на училище — той въздъхна. — Извинявайте, не сте заслужили с нищо да ви занимавам с това. Е, какво искате от мен? Защо се обаждате?

— Трябва да ви задам няколко въпроса — свързани с работата ви.

— С работата ми ли? Искате да кажете, с „Фърст Фабрикс“?

— Да. Какво можете да ми кажете за фирма, наречена „B & R“?

— „B & R“ ли? Те бяха великата идея на Юсеф как да променим бизнеса си.

— Какво искате да кажете?

— Разбирате ли, положението се затегна много. Налагаше се да отрежем посредниците, за да увеличим печалбите си. Не търгуват на едро, те продават директно на магазините. Имат добри резултати, така че са идеален партньор за нас.

— Значи идеята е била на Юсеф? — попита Тони.

— Е, поначало бяхме говорили за нещо подобно и преди, но всъщност той беше този, който успя да осъществи идеята. Проблемът с отрязването на посредника е там, че именно той уговаря поръчката от наше име и после ни казва какво точно да произведем. Въпреки че нашият модел е представен от нас в магазина, той е човекът, който го представя. Скараме ли се с него, той престава да ни предава поръчки.

— А как успя Юсеф да излезе от това положение?

— Увеличихме производството. „B & R“ представят само тези наши модели, които произвеждаме изключително за тях. В такъв смисъл посредникът не забелязва промяна в количеството поръчки, които вземаме от него. Ние не пречим на неговата печалба, затова и той не се опитва да разклати нашето положение. А в допълнение имаме нов източник на печалба — Санджар говореше уморено, като че ли печалбите на „Фърст Фабрикс“ бяха последното, което го интересуваше.

— Значи Юсеф отиде да преговаря с „B & R“? — попита Тони.

— Той вероятно би искал да мислите така, но всичко стана по-скоро случайно. Юсеф беше отишъл да се види с Демис Юкалис, един от нашите посредници. Трябва само да поясня, че такива като Демис се отнасят с такива като нас, като че ли сме някакви пълни тъпанари, дошли на този свят само и само за да им късат нервите — само защото кипърските гърци са се заселвали тук малко по-рано от нашите хора. Така или иначе Демис не се явил на срещата. Нямало го толкова отдавна, че всъщност пропуснал и предишната си среща, която била с човека от „B & R“.

— За Бенджамин Дайъмънд ли става дума?

— Нямам представа. Юсеф каза само това — „човекът от B & R“. Заговорили се, и онзи споменал колко харесва нашите неща, и че колко жалко било, че и ние, и те наливаме пари в джобовете на Демис, след като всъщност той не върши нищо, за да ги заслужи. Поговорили още малко, седнали в някакво кафене и започнали да обсъждат алтернативни варианти за търговски контакти. Което в крайна сметка доведе до сегашното положение — че търгуваме директно с „B & R“.

— Кой е представителят на фирмата, с когото е контактувал Юсеф?

— Нямам представа. Редовно ходеше на срещи с тях, обсъждаха нови модели и цялата гама на продуктите, но това си беше неговата част от работата. Не знам с кого точно е разговарял. Не сме поддържали социални контакти с тях, нали ви е ясно?

— Не ми е ясно — излъга Тони. Искаше да разбере дали Санджар познава хората, които представляваха „B & R“.

— Те са евреи, човече. Това не е проблем, когато става дума за работа, техните пари не са по-лоши от парите на другите. Но не можем да поддържаме приятелски отношения с тях, разбирате ли сега?

— Разбирам — каза Тони и погледна часовника си. След десет минути Пола щеше да го чака долу. — А известно ли ви е, че Бенджамин Дайъмънд от „B & R“ е загинал при атентата в събота?

Настана дълго мълчание.

— Не е възможно — каза най-сетне Санджар.

— Боя се, че е точно така. Юсеф никога ли не го е споменавал по име?