Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

На пръв поглед нямаше очебиен кандидат за обект на атентат. От друга страна никой не беше правил сериозно проучване на жертвите, защото никой не беше преценявал сериозно друго обяснение на атентата освен тероризъм. Тони разбираше защо Карол не е много ентусиазирана от идеята му. Работеха заедно толкова отдавна, че първоначалният инстинкт би трябвало да я подтикне да му се довери. А тя като че ли се възползваше от безпомощността му, за да пренебрегне професионалното му мнение. Ако не искаше да влиза в конфликт с антитерористите, добре — това поне Тони можеше да разбере. Но не разбираше защо не иска да поговорят, да му обясни защо приема без ентусиазъм идеите му. Да, разбира се, Карол го беше отървала от майка му. Но какво ставаше с професионалната им близост?

От лаптопа се разнесе дискретният звуков сигнал, който подсказваше, че се е получило ново съобщение в електронната поща. Той го отвори нетърпеливо. На екрана се появи поместената във фирмения регистър информация, свързана с „B & R“. Секретар на фирмата беше счетоводителят, с чийто адрес Стейси вече разполагаше. Фирмата имаше двама директори — Рейчъл и Бенджамин Дайъмънд. Жители на Брадфийлд.

Тони си пое рязко дъх и посегна към разпечатките със сведенията за жертвите.

Запрелиства трескаво страниците. Най-сетне измъкна една от тях. Сърцето му биеше учестено, той буквално чувстваше кипенето на надигналия се адреналин. Оказа се, че се е ориентирал правилно. Каквото и да си мислеше Карол, мозъкът му работеше отлично. Беше се досетил съвсем точно в какъв контекст бе чул вече това име днес сутринта. Той разгъна страницата върху лаптопа си, поглъщайки жадно думите. Това вече не можеше да се отпише като съвпадение. Сега Карол трябваше да се вслуша в думите му.

Карол почти не можеше да разпознае помещението на отдела HOLMES — до такава степен го бяха колонизирали антитерористите. Информационните им табла разделяха помещението на участъци, компютрите и периферията, които бяха донесли със себе си, бяха затрупали бюрата. Миришеше на мъжка пот и цигарен дим. Очевидно забраната за пушене в сградата не засягаше богоизбраните. Когато влезе, тя долови лека промяна в атмосферата. Така ставаше всеки път, когато навлизаше в това, което някога беше нейна територия. Миг на пълна неподвижност, всички се заковаваха като кучета, подушили непознат — онова безмълвие, преди козината на вратовете им да настръхне. Не им харесваше да я виждат между тях, искаше им се тя да се бои от тях и тяхната мъжественост. Питаше се не за първи път колко от тях познават в подробности нейната история, знаят за изнасилването, знаят, че Джон Брандън я беше върнал обратно от ръба на бездната. Беше готова да се обзаложи, че дори да знаеха за изнасилването, надали бяха наясно с предателството, което съпровождаше случилото се с нея. Защото това предателство създаваше лош образ именно на хора като тях.

— Тук съм за обсъждането — каза тя на седящия най-близо до нея служител на специалните части.

С напълно безизразно лице той изключи компютъра си, стана и я поведе към далечния край на помещението, където Дейвид и Джони се бяха разположили зад паравани. Още преди тя да успее да седне, Дейвид се приведе напред, опря лакти на коленете си и започна:

— Нещо не ни върви тук, Карол. Прибрахме всички обитатели на прекрасния ви град, за които имаме нещо в регистрите. И по всичко личи, че никой от тях не е познавал нашия приятел Юсеф. Брат му само ни загуби времето — разбира от политика колкото една тоалетна чиния. Така наречените приятели на нашия атентатор самоубиец — също — той скочи и закрачи напред-назад, измъквайки от джоба си пакет цигари, без да престава да крачи.

— В сградата не се пуши — каза Карол.

— И какво смяташ да предприемеш? Ще ме арестуваш ли? — присмя й се той.

— По-скоро ще излея тази кана на главата ти — Карол посочи каната с вода на масата. Усмивката й можеше да замрази кипнал чайник.

Дейвид хвърли раздразнено цигарата на масата.

— Няма да си губя времето в спорове с теб — каза той. Не беше лош опит да прикрие капитулацията си, но Карол все пак съзна, че е спечелила малка победа. Вероятно след това щеше да си плати за нея, но тъкмо сега си мислеше, че си е струвало труда.

— Чудехме се дали вие не разполагате с някакви сведения, които не са стигнали до нас — каза Джони. — Не задължително за Юсеф, а изобщо за войнстващи ислямисти.

Карол поклати глава.

— Оставяме тези неща на вас. Ако нещо дойде при нас, то е случайно, в потока на общата информация, и както му е редът, ви го предаваме. Не задържаме сведения, свързани с терористи.