Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Ето ги пак тези магически шест месеца. Но преди Тони да успее да каже каквото и да било, вратата се отвори рязко и в стаята влезе Карол, говорейки през рамо към някой в коридора. Когато погледна напред и го забеляза, тя поклати отчаяно глава.

— Какво правиш тук? Изписаха ли те вече?

— Не точно — заяви той. — Исках да поговорим, а освен това исках и да избегна срещата с майка ми. Нали разбираш?

— Ще ни извиниш ли, Кевин — освен ако няма нещо спешно?

Кевин тръгна към своето бюро, а Карол избута стола на Тони още по-надалеч от бюрото на Стейси, придърпа още един и седна до него.

— Да не си луд? — започна тя. — Нали ти е ясно, че си има причина да те държат в болница.

— Говориш като медицинските сестри.

— Ами може би те имат право — да ти е минавало през ума подобно нещо?

Той потри брадичката си.

— Имам нужда от работата си, Карол. Това е единственото, което мога да правя. Не ме бива за съзерцателни занимания. — Той забеляза проблясъка на разбиране в погледа й. Навремето тя бе прекарала три месеца с опити да се раздели с работата си. Това не я излекува, напротив, едва не я довърши. И Тони знаеше това по-добре от всички останали. Той посочи към лаптопа си, който бе оставил в чантата на бюрото на Стейси.

— Искам да ти покажа нещо. Струва ми се, че забелязах нещо, но не съм убеден, че не си внушавам, просто защото много ми се иска да видя нещо такова.

Карол донесе лаптопа и изчака Тони да отвори файла, в който беше копирал постингите на Юсеф Азиз от блога.

— От къде намери това? — попита Карол.

— Санджар Азиз ми ги показа — каза той разсеяно, загледан в екрана.

— Кога си разговарял със Санджар Азиз?

— Тази сутрин. Ето, виж сама.

Карол го докосна леко над лакътя.

— Знаеш ли, че антитерористите го прибраха за разпит?

Той се взираше в екрана с приведена глава.

— Точно от това се страхувах — той стисна с пръсти горната част на носа си. — Той не е никакъв терорист, също както не е бил терорист и брат му.

— Е, тук има доста хора, които не биха се съгласили с преценката ти — каза Карол. — Брат му взриви футболния стадион, Тони. Имат известни основания да го арестуват.

— А защо не са го направили още вчера?

— Опитвали се да не дразнят излишно мюсюлманската общност. Не беше редно да го приберат точно в деня, когато брат му е загинал, а родителите и по-малкият му брат са били извън себе си от отчаяние.

— Е, защо тогава са го прибрали днес? Семейството сигурно трябва да организира погребението? А за кога е насрочено то? За утре? Дали ще го пуснат от ареста навреме да погребе брат си?

Тони започваше да повишава тон и Карол отново докосна ръката му.

— Каза ли ти Азиз нещо, което може да ни бъде от полза?

Тони й разказа за разговора им, сподели й впечатлението си за това, което според него се забелязваше в постингите на Азиз.

— Струва ми се, че забелязвам някаква промяна в позициите му. Първоначално той говори за това, че всички трябва да се научим да живеем заедно и да се уважаваме един друг. Тонът му е по-скоро отчаян, отколкото гневен. Идеята е горе-долу такава: „Аз разбирам това, защо нашите лидери не го разбират, защо другите хора не го разбират?“ Но постепенно тонът се променя. Към края става значително по-гневен — като че ли приема дълбоко лично факта, че културно-религиозните конфликти съсипват човешки животи. Виж, сега ще ти покажа какво имам предвид — той започна да превърта текстовете и да й показва отделни примери, потвърждаващи теорията му. След като изчетоха повече от десет, той се вгледа тревожно в лицето на Карол. Съзнаваше, че увереността му в собствената преценка е пострадала не по-малко от крака му.

— Какво ще кажеш?

— Не знам точно. Разбирам мисълта ти, но не съм съвсем сигурна, че трябва да се придава такова значение на тази промяна. Не съм сигурна и накъде ни води тази идея. Защото ако Юсеф Азиз не е бил терорист, в града няма представители на терористична организация и всички ние си губим времето.

— Антитерористите може и да си губят времето, но ти надали — възрази Тони. — Може да е в ход някаква съвсем различна операция. Той може да е бил нает да отнесе дотам бомбата, а нещо да се е объркало. Може да са го изнудвали, да са заплашвали семейството му. Може да не става дума за тероризъм, но това все още не означава, че няма други участници в заговора. Би трябвало да се съсредоточим върху жертвите, Карол. Така започват винаги разследванията. Кои са загиналите? Що за хора са били? Кой е имал изгода от смъртта им? Имам нужда от сведения за жертвите, Карол. Точно от това се нуждая тъкмо сега — той се беше разгорещил дотолкова, че не забеляза новодошлите.