Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Изпита разочарование, когато влезе и установи, че само Стейси е в стаята. Не че имаше нещо против Стейси. Невъзможно беше да не уважава способностите й. Знаеше от опит колко жизненоважни бяха уменията й за успеха на целия екип. Из Брадфийлд се разхождаха хора, които не биха били живи, ако не бяха детайлните познания, които Стейси имаше за киберпространството. Проблемът бе по-скоро там, че тя така и не бе овладяла изкуството на общуването между хората. В нейно присъствие той винаги се чувстваше неловко, може би защото съзнаваше колко осакатени биха били собствените му умения да общува, ако не полагаше толкова усилия да се представя за пълноценно човешко същество.

Тони влезе в стаята и се усмихна на Стейси, когато тя откъсна поглед от монитора. Очите й се разшириха от удивление, тя скочи и постави втори стол зад бюрото си. Той седна, обзет от благодарност, и смъкна от рамото си презрамката на чантата с лаптопа.

— Не знаехме, че ще дойдеш — тя нямаше намерение думите й да прозвучат обвинително, но в крайна сметка стана именно така.

— Започвах да чувствам, че се побърквам — отвърна той. — Освен това в такова време мястото ми е тук.

— Хубаво е, че си отново сред нас — каза тя безжизнено като говореща кукла. — Как е коляното ти?

— Създава ми невероятни затруднения. Понякога боли много. Но поне мога да се движа насам-натам с тази скоба и патериците. Налага се обаче да не мисля непрекъснато за крака си, затова и дойдох тук. Знаеш ли кога ще се върне главен инспектор Джордан?

— Има среща с началника на полицията — отвърна Стейси, отново загледана в монитора, който очевидно я вълнуваше значително повече от него. — Излезе преди двайсетина минути. Не каза кога ще се върне.

— Добре, ще почакам. Трябва да поговоря с нея за Юсеф Азиз.

Стейси го погледна крадешком.

— С атентата ли се занимаваш?

— Както и с останалото. А какво правиш ти?

Стейси се усмихна като котка от анимационен филм, която току-що е направила нещо особено ужасно с кучето.

— Бих предпочела да не обяснявам как, но успях да измъкна всички данни от компютъра на „Фърст Фабрикс“.

— Какво е „Фърст Фабрикс“?

— Семейната фирма, в която е работел и Юсеф Азиз — търговия с текстил. Разпечатах кореспонденцията и пратих Сам да си намери някое тихо ъгълче и да я изчете. Той е по-добър от мен в наблюденията върху човешките взаимоотношения — каза Стейси.

— Правилно ли чух току-що, че се присмиваш на себе си? — попита Тони.

Стейси пак го погледна за миг. Този път очите й проблеснаха весело.

— Може и да съм киборг, но все пак имам чувство за хумор.

Тони прие отговора й, отдавайки иронично чест.

— Е, и какво преглеждаш сега?

— Финансово-счетоводните данни.

— И какво?

— В по-голямата си част е страшна скука. Те купуват текстил от десетина различни източника, а освен това продават и готови дрехи на няколко посредника.

— Посредници ли? Не разбирам.

Стейси остави мишката.

— Основни принципи на търговията с текстилни изделия. Крайният потребител е търговецът на дребно. Те контактуват с доставчиците, които са всъщност търговци на едро. Търговецът на дребно казва на търговеца на едро какво иска да купи и каква цена е готов да плати за исканото. Търговецът на едро се обръща към посредника и го уведомява за поръчката, а посредникът предава поръчката на производителя, който може изобщо да не се намира в нашата страна — а може и да е собственик на някои от фабриките, шито работят на черно с неузаконена работна ръка. Някои официално представени производители, като „Фърст Фабрикс“, представят и свои образци по веригата, с надеждата да получат поръчки.

— Процесът ми се струва някак… прекалено усложнен.

— Всеки би си помислил така, нали? Но излиза, че нещата действително функционират по този модел, и на всеки етап се реализира някаква печалба. Ако купиш от магазина риза за двайсет и пет паунда, производителят най-вероятно не е получил за нея повече от петдесет пенса. Затова шивачките трябва да шият много ризи — за да не пропадне бизнесът на шефовете им.

— Вероятно си доволна, че уменията ти са по-добре платени от шиенето на ризи — въздъхна Тони.

— И още как. Така или иначе, ето с какво се занимават във „Фърст Фабрикс“. Купуват платове, шият дрехи. Продават дрехите на един-двама посредници. Или поне са го правили допреди приблизително шест месеца.

Тони наостри уши. Всичко, свързано с Юсеф Азиз в периода отпреди шест месеца, го интересуваше.