Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Успя ли да откриеш нещо? — попита Карол.

— Той не присъства в нито един от регистрите, до които имам достъп. На негово име няма регистриран телефон — нито стационарен, нито мобилен. Не плаща общински данъци. Няма осигурителен или данъчен номер. Няма регистриран телевизор. Няма регистрирана кола, паспорт или шофьорска книжка. Никаква кредитна история. Господин Никой и това е — тя съзнаваше, че се цупи като малко дете, но й беше все едно.

Карол се облегна назад, сключи ръце зад тила си и се протегна.

— Всъщност аз и не очаквах да откриеш нещо — каза тя. — Но трябваше да потърсим. След като се е постарал толкова много да унищожи Джак Андерсън, много се съмнявам, че би възприел незабавно друга личност с документално покритие. Какво мислиш по въпроса?

— Мисля, че той притежава и трета самоличност — каза Стейс. — Вероятно официалното му присъствие в регистрите е именно с тази самоличност. Използва името Джак Андерсън, когато примамва хора, които може да го познават от ученическите години, и Джейк Андрюс във всички други случаи. Третата самоличност е тази, която оставя следи.

— А също така ни е напълно неизвестна — Карол въздъхна, стана и заобиколи бюрото си.

— Мисля, че можем спокойно да заложим на това, че използва същите инициали — каза Стейси. — Това е класическо поведение на измамниците, които сменят самоличността си. Звучи странно, но е факт.

— Но това не ни върши много работа, нали? Няма да ни отведе до следа. Ползата ни е колкото от онзи барман на Крис и Пола, който искал и награда, задето случайно е дочул нечие име.

Стейси поклати глава.

— Всъщност не е съвсем безполезно. Разполагам с доста висококачествен софтуер за подобно търсене — сама го написах. Може и да се доберем до нещо.

Карол изглеждаше леко обезпокоена. Това нейно изражение беше добре познато на Стейси.

— Понякога си казвам, че е по-добре да не знам всичко, което вършиш, Стейси. Добре, действай, направи всичко по силите си. Трябва да намерим този човек — тя излезе в общата стая след Стейси и каза: — Пола, имам една работа за теб.

Сестрата влезе енергично, носейки картона и лекарствата на Тони, но все още излъчваше дълбоко неодобрение.

— О, чудесно, вие сте си на мястото — отбеляза тя.

Той откъсна очи от екрана на лаптопа.

— А пък аз си мислех, че лежа в болница, а не в затвор.

— Щом сте тук, за това си има причина — заяви сестрата. — Я вижте как ви е отекъл кракът. Предполага се, че няма да хукнете да се мотаете където ви хрумне.

— Рехабилитаторката каза, че днес мога да се облека и да се пораздвижа — каза той, пое послушно хапчетата и ги преглътна с чаша вода.

— Но не ви е казала да напускате болницата — каза строго сестрата, пъхна в устата му термометър и се зае да мери пулса му. — Моля ви, не изчезвайте отново. Разтревожихме се, мислехме, че може да сте паднали някъде, където никой няма да ви забележи. — Тя измъкна термометъра. — Имате късмет, че не се чувствате още по-зле.

— Мога ли да излизам от отделението, ако ви съобщя предварително? — каза той плахо. Не че имаше някакво намерение да става; силите му бяха изчерпани до такава степен, че изобщо не би могъл да обмисля нещо подобно на тазсутрешното приключение.

— Стига да не излизате от болницата — каза строго сестрата. — Имате късмет, че вече нямаме старши сестри. Леля ми беше старша сестра навремето. Виж, тя щеше да ви обеси да не казвам за какво — тя беше стигнала почти до вратата, когато спря и се обърна. — О, едва не забравих. Майка ви намина преди известно време. И тя не беше във възторг.

Сякаш някаква тежест го притисна внезапно.

— Каза ли кога ще дойде пак?

— Каза, че щяла да се опита да мине пак днес следобед. Така че се постарайте да ви намери тук.

Останал сам, Тони удари с юмрук по матрака. Наистина нямаше нужда от появата на майка си, която само щеше да отклони мислите му в друга посока. И без това не беше в състояние да работи с пълен капацитет, затова и имаше нужда от цялата острота на съзнанието си, която бе в състояние да постигне, за да я насочи към бомбения атентат и отравянията. И въпреки обещанието, което даде на сестрата, той си каза, че днес следобед може да опита още веднъж да се измъкне на свобода.

Но засега се налагаше да възстанови енергийните запаси на организма си, като лежи и не се заема с нещо по-натоварващо от четене. Беше отворил блога, който му бе показал Санджар. Беше му изключително интересно да чете постингите на Юсеф Азиз. Виждаше го като интелигентен млад човек, лишен обаче от способността да облича съвсем точно в думи убежденията си. Немалко от постингите съдържаха отговорите му на хора, които бяха разбрали неточно някое негово предишно изказване, защото не се беше изразил съвсем ясно.