Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Те също се представиха и Крис попита:

— Бяхте ли на работа вчера по обяд?

Стивънс кимна и заусуква кичур от бретона си.

— Да. В събота не е чак такава лудница като в неделя. За какво става дума всъщност?

Пола подреди няколко снимки на масата.

— Можете ли да ни кажете дали някой от тези мъже е бил тук вчера?

Той посочи незабавно снимката на Джак Андерсън.

— Ето този — изведнъж лицето му просветна, явно се беше досетил за нещо. — Той пиеше с онзи човек, който почина снощи, след атентата. Как му беше името… ще се сетя, тази сутрин го видяхме по телевизията, докато подреждахме заведението, и аз казах тогава: „Този човек беше тук вчера, аз го обслужвах“. Крос, да, така му беше името. Доколкото разбирам, вчера се е държал като същински герой — той помълча. — Като че ли споменаха, че навремето бил ченге, но се бил пенсионирал.

— Така е. И така, той се е срещнал с този човек — тя посочи отново снимката на Андерсън, — тук? По обяд?

— Точно така. Крос дойде първи. Поръча си бира, не помня вече каква. После пристигна този, по-младият. Ако се съди по поведението им, се познаваха отпреди. Младият си поръча чаша червено. Не им обърнах особено внимание, заведението вече се беше напълнило. Когато отново погледнах към масата, на която седяха, те вече си бяха тръгнали — той почука с пръст по снимката на Джейк. — Виждал съм го тук и друг път. Обикновено се среща тук с разни хора, пият по едно и си тръгват. Винаги става така. Никога не си поръчва храна. Предполагам, че мястото му е удобно за срещи. Вероятно живее наблизо.

— Но надали знаете името му?

Стивънс кимна със самодоволната усмивка на дете, спечелило награда на състезание.

— Знам го. Казва се Джейк.

— И сте сигурен, че е Джейк? А не Джак? — попита Пола.

— Джейк е. Така го наричаше и господин Крос. Със сигурност беше Джейк.

— Но не ядоха тук?

Той поклати глава.

— Категорично не. Пиха по едно и вдигнаха гълъбите.

Крис се изправи.

— Благодаря ви, господин Стивънс, много ни помогнахте.

Той ги погледна с лъчезарна усмивка.

— А ще има ли някаква награда?

Между компютърните маниаци съществуваше усещане за близост, което надмогваше съществуващите различия. Официално Карол беше възложила на Крис връзките с отдела за борба с тероризма, но Стейси вече беше успяла да установи свои контакти. Компютърните маниаци ужасно обичат задните вратички към чужди системи, а Стейси разполагаше с внушителна колекция от подобни вратички. Те винаги влизаха в работа като разменна монета. Не вредеше и това, че самата тя беше нещо като Мона Лиза в света на виртуалните отношения.

Покрай лаптопа на Азиз тя се беше запознала с компютърния капацитет на антитерористите — закръглен млад човек на двайсет и няколко години с мазна коса, вързана на конска опашка и съмнителни представи за личната хигиена. Това, което му липсваше откъм личен чар, Джери компенсираше с познанията си по своята специалност и готовността да преговаря. В замяна на достъпа до поверителна база данни на социалноосигурителните служби, той й даде връзка с кралската служба по паричните вземания, една от малкото връзки с големи правителствени бази данни, с които тя досега не разполагаше. И двамата отлично съзнаваха, че това, което вършат, е противозаконно, но всеки от тях беше напълно уверен, че няма да се озове в затвора. В крайна сметка в организациите, в които работеха, те двамата бяха единствените лица с необходимата квалификация да заловят сами себе си.

Стейси не очакваше новата придобивка да й дотрябва толкова скоро. Но когато Карол й нареди да започне да търси някой си Джейк Андрюс, за който се предполагаше, че живее в централната част на Брадфийлд, а Крис се обади, за да потвърди, че Джейк Андрюс и Джак Андерсън са едно и също лице, тя се зарадва на възможността да си поиграе с новата играчка.

Това, което не й хареса обаче, бе, че Джейк Андрюс се оказа също толкова невидим, колкото и Джак Андерсън. От съществуванието на Андерсън допреди три години имаше поне някакви следи. Но от Джейк Андрюс, жител на Брадфийлд, нямаше и помен в официалните регистри. Стейси сама се учуди на силното си раздразнение. Бе започнала търсенето с пълната увереност, че ще осигури решаващата информация благодарение на придобития уникален достъп до необходимата база данни. Но виртуалният свят този път й изневери. Някакъв си нищожен убиец бе успял да се измъкне от хвърлената от нея електронна паяжина.

По-ядосана от когато и да било, Стейси се яви в кабинета на Карол. Шефката й вдигна поглед от купчината сведения на очевидци, които отделът за борба с тероризма им беше прехвърлил за проверка.