Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— И не ви е казвал нищо?

Санджар поклати глава.

— Не. Съвсем нищо — той погледна часовника си. — Вижте, трябва да тръгвам. Обещах на баща ни да се върна — той стана и протегна ръка на Тони. — Благодарен съм ви, задето ме изслушахте. Но не ми се вярва някой някога да успее да разбере цялата тази история.

Тони започна да рови из джобовете си и най-сетне измъкна визитна картичка.

— Ето, тук са телефонът и адресът ми. Обадете ми се, ако искате да поговорим отново.

Санджар прибра картичката и за първи път по лицето му се изписа някакво далечно подобие на усмивка.

— Не искам да ви засегна, но не ми се вярва да ми потрябва психоаналитик.

— Аз не съм психоаналитик — не и в този смисъл, който вие придавате на думата. Не очаквам от хората да лежат на кушетка в кабинета ми и да ми разказват за ужасното си детство. Такива неща лесно ме отегчават. Това, което върша, е да намирам практически приложения на психологията. Често самият аз не знам какви са тези приложения, докато не се озова в конкретната ситуация. Обичам да възстановявам разрушеното, Санджар.

По-младият мъж се усмихна и посегна към химикалката и бележника до компютъра. Надраска нещо в бележника и го остави на мястото му.

— Това е мобилният ми телефон. Обадете се, ако искате да поговорим. Няма нужда да ме изпращате.

Тони го проследи с поглед. Беше крайно объркан. Както каза и самият Санджар, това бяха хора с еднакви гени и еднакво възпитание. Ако Юсеф Азиз е приличал дори донякъде на брат си, Тони изобщо не можеше да си обясни как е стигнал дотам, че да взриви трийсет и пет души. Отчаяно му се искаше да изчете всички постинги на Юсеф в онзи блог, но първо трябваше да се върне в болницата, преди оттам да са се обадили на полицията. Карол наистина щеше да побеснее.

Кевин си мислеше, че по негово време Найджъл Фостър никога не би се добрал до позицията на директор на „Двете Х“. Човекът, който някога беше начело на гимназията, имаше физиката на нападател от отбор по ръгби, а гласът му звучеше като тръба. Фостър беше висок, но вече приведен, макар да беше едва четиридесет и няколкогодишен. Спортната риза с отворена яка и джинсите висяха свободно на слабото му тяло. Но изражението му беше оживено, очите блестяха и гледаха бдително. Той беше предложил да се срещнат в дома му, но Кевин беше предпочел да огледа отблизо гимназията и да си състави лични впечатления. Фостър беше възразил, че в такъв случай би трябвало да разкодират алармената система на сградата, което налагаше излишни усложнения, затова стигнаха до компромис. Решиха да разговарят на разнебитената дървена трибуна, издигаща се от едната страна на футболното игрище. Вълна от носталгия се надигна внезапно у Кевин. На това игрище бяха преминали някои от най-хубавите часове в живота му. Още си спомняше някои от мачовете.

— Обичах да играя тук — каза той. — Не са много училищата с истинска трибуна на футболното игрище като тази тук. Човек можеше почти да повярва, че играе в истински мач.

— Опасявам се, че трибуната скоро ще бъде разрушена — заговори Фостър с приятен теноров глас, със слаби следи от уелски акцент. — По настояване на службите за противопожарна безопасност. Такова обезопасяване, каквото изискват те, би струвало прекалено много.

Кевин изкриви лице в цинична гримаса.

— Започнахме много да им позволяваме напоследък.

— Развихме култура, основаваща се на хвърляне и оспорване на вината — отвърна Фостър. — Но не мисля, че е редно да ви губя времето. С какво мога да бъда полезен на разследването ви, сержант?

Кевин си каза, че това беше всъщност прикрит упрек, че отнема част от неделната почивка на директора.

— Съвсем наскоро трима души умряха, след като са им били дадени различни отрови. Считаме, че трите случая може да са свързани, а една от доказаните връзки между тримата починали е фактът, че и тримата са завършили ръководената от вас гимназия.

Изненада проблесна в очите на Фостър.

— Разбира се, знам за Роби Бишоп. Но кои са останалите двама?

— Вероятно сте пропуснали новината покрай всичко, което се говори около бомбения атентат. Но вчера почина още един човек, и неговата смърт няма пряка връзка с експлозията. Бившият служител на криминалната полиция Том Крос.

Фостър се намръщи.

— Починал ли е? Четох за него нещо в смисъл, че бил един от героите, спасявали пострадалите.

— В ранните издания на вестниците не се споменава за смъртта му. Но той почина от отравяне, при обстоятелства, напомнящи на смъртта на Роби. По същия начин е починал и трети човек на име Дани Уейд. Той също е завършил „Харистаун“, и също е бил отровен.