Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Напълно съм съгласна с вас. Ще говоря съвсем откровено, госпожо Крос. Мисля, че разследването на смъртта на мъжа ви може да се превърне в част от едно по-обширно разследване, но на този етап не мога да споделя с вас подробности — Карол отпи глътка от чудесното кафе. — Вярвам, че ще проявите разбиране.

Дороти изглеждаше наскърбена, сякаш не й беше приятно смъртта на съпруга й да не бъде третирана като уникално събитие.

— Искам човекът, извършил това, да бъде заловен и наказан, главен инспектор Джордан. Не ме интересуват другите разследвания, с които се занимавате.

— Разбирам. Смъртта на Том и без това е на първо място сред нашите приоритети.

Дороти се поизправи, внушителният й бюст започна да се повдига тежко, и тя погледна възмутено Карол.

— Очаквате да ви повярвам, така ли? При положение, че на „Виктория Парк“ загинаха трийсет и пет души?

Карол остави чашата си и погледна Дороти право в очите.

— Отнеха ни това разследване. Сега с него се занимава отделът за борба с тероризма. Ние сме се съсредоточили върху смъртта на Том, и държа да ви кажа, че когато става дума за разследване на убийство, хората от отдела, който ръководя, нямат равни на себе си.

Възмущението на Дороти се поуталожи. Но все пак си пролича, че почти четиридесет години е живяла редом с Том Крос.

— Никой не би се осмелил да отнеме атентата в Брадфийлд на моя Том. Той щеше да даде на Джон Брандън да се разбере — заяви тя, показвайки съвсем ясно какво мисли и за Карол, и за Брандън.

Карол си напомни, че разговаря със съсипана от скръб вдовица. Сега не беше време да обсъждат възгледите на Том Крос за полицейската работа.

— Надявах се да ми помогнете, като ми кажете къде е бил Том вчера — каза тя.

Дороти се изправи.

— Знаех, че ще ме питате за това, и проверих всичко, за да мога да ви отговоря. Сега ще се върна.

Карол неволно си каза, че ако някой някога снима биографичен филм за Том Крос, задължително би трябвало да покани някоя внушителна дама като Патриша Рутледж за ролята на съпругата му.

Дороти се върна с лист хартия в ръка и го подаде на Карол. Докато домакинята наливаше още кафе, Карол прочете писмото от директора на гимназия „Харистаун“, в което канеше Том Крос за отговорник по сигурността на предстоящото благотворително празненство. В долния край на писмото Крос беше записал името Джейк Андрюс, един телефонен номер и името на някакъв ресторант. Отдолу, с различна химикалка, но със същия почерк, бе записана вчерашната дата, името на кръчма в Темпъл Фийлдс, и часът — 13:00.

— Знаете ли кой е Джейк Андрюс? — попита Карол.

— Той организираше празненството. Том каза, че щяло да бъде в замъка Панал. Двамата с Джейк обядваха преди две седмици в онзи скъп френски ресторант на гърба на старата пивоварна. Вчера имаха среща в кръчмата „Шлюзовете Кампиън“, откъдето Джейк щеше да го заведе у дома си — беше го поканил на обяд. А вие какво мислите, че е станало? — попита Дороти. — И Джейк ли е мъртъв? И с него ли се занимавате?

— За първи път чувам името му. Знаете ли адреса му?

Дороти завъртя отрицателно глава.

— Доколкото разбрах от Том, щяха да се срещнат в кръчмата, защото не било лесно да се намери адреса на Джейк. Той беше казал на Том, че ще е по-лесно да се видят в кръчмата и да отидат оттам заедно в апартамента му.

Карол се опита да прикрие разочарованието си. Този случай беше изпълнен със спънки. Всеки път, когато попаднеха на някакво подобие на следа, тя ги отвеждаше в сляпа улица.

— А казвал ли е Том нещо друго за Джейк Андрюс?

Дороти помисли за миг, галейки брадичката си със странно движение, което напомни на Карол мъж, поглаждащ брадата си. Накрая поклати глава.

— Казваше, че човекът си разбирал от работата — това беше всичко. Тогава ли е станало?

— Все още не знаем. А преди да се срещне с Джейк — имал ли е среща с още някой?

Дороти поклати глава.

— Не би имал време. Таксито му пристигна в дванайсет и половина. Точно навреме, за да го откара до другия край на Темпъл Фийлдс.

Карол не възрази.

— А да е получавал някакви заплахи? Споменавал ли е някога, че има врагове?

— Нищо конкретно — Дороти отново поглади несъществуващата си брада. — Както казах, хората, които може да са имали зъб на Том, не биха се заели с нещо толкова сложно. Той знаеше, че има места в Брадфийлд, където е по-добре да не се мярка. Прекалено много от обитателите им бяха се озовали в затвора с негова помощ. Но той не живееше в страх, не се боеше за живота си, главен инспектор Джордан. — Бисът й секна за миг. — Живя живота си пълноценно — лодката, голфът, градината… — наложи й се да спре за миг. Постави ръка на гърдите си и затвори очи. Когато се посъвзе, се приведе толкова близо до Карол, че тя можеше да види ясно всяка бръчка по лицето й. — Хванете този, който е извършил това. Хванете го и се постарайте да отиде в затвора.