Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Какво се е случило тогава?

— В счетоводните документи се появява някаква фирма, наречена „B & R“. Те плащат на парче повече от посредниците. Доколкото мога да преценя, цената, която плащат на „Фърст Фабрикс“, е горе-долу по средата между това, което би платил един посредник и това, което търговецът на едро би платил на посредника.

— И това нещо започва преди шест месеца?

Стейси кликна с мишката и отвори нов екран, после завъртя монитора към Тони.

— Ето — тя посочи едно вписване в счетоводна книга. — Тук се появяват за първи път.

— И какво представлява тази фирма „B & R“?

Стейси цъкна с език.

— Нямам достъп до базата данни на фирмения регистър, а в неделя те не дават информация за детайли от рода на имената на директорите и ръководните служители на компанията. Разполагам единствено с адреса, на който е регистрирана фирмата — това е счетоводен офис в северен Манчестър, както и описание на предмета на дейност.

— И той е?

— Търговия с готови облекла.

— Следователно по някаква причина преди шест месеца „Фърст Фабрикс“ са открили удоволствието да отрежеш посредника?

— Горе-долу това е идеята.

Той разбираше, че тя очаква нетърпеливо възможността да поднови работата си.

— Наистина интересно. Трябва да се обадя по телефона — той се оттласна със здравия си крак и столът се плъзна на колелцата си на около метър встрани. Той се обърна с гръб към Стейси и набра номера, който му беше дал Санджар Азиз. Отсреща отговориха на третото иззвъняване. Но не беше Санджар.

— Да, моля?

Гласът беше дълбок, предпазлив, с акцента, характерен за жителите на остров Ман.

— Нали това е номерът на Санджар Азиз? — попита също така предпазливо Тони.

— Кой се обажда?

— Доктор Тони Хил. С кого разговарям?

— Господин Азиз не може да се обади в момента. Мога ли да предам нещо?

— Не, благодаря — Тони затвори. Тъкмо се канеше да попита Стейси как би могъл да разбере дали Санджар Азиз не е арестуван, когато влезе Кевин, натоварен с наръч хартия.

— Здравей, Тони — каза той, явно искрено зарадван да го види. Седна на едно от бюрата и изреди обичайните въпроси за лудия с брадвата и за коляното му. — Дошъл си да помогнеш, нали?

— Надявам се да мога — отвърна Тони. — Трябва да поговоря с Карол. А ти? По какво работиш в момента?

— По какво ли не. Отидох да се видя с директора на „Харистаун“. Тримата, които умряха от отравяне, са завършили там образованието си, но директорът твърди, че не познава никой от тях, и че няма нищо общо с клопката, в която е бил примамен Попай. И доколкото мога да преценя, не лъже.

— Чакай малко. За каква клопка става дума?

Кевин описа накратко това, което вдовицата на Крос бе казала на Карол.

— Явно нашият човек не си позволява пропуски — заключи той.

Тони се беше замислил.

— Така е — съгласи се той, а през това време мислите му препускаха. „Действията ти са сложни, детайлно подготвени. Избрал си си предварително мишените. Поемаш известни рискове, но и те са предварително пресметнати, и се стараеш да сведеш до минимум ефекта от тях. Харесва ти контактът с жертвите, но нямаш желание да ги гледаш как умират. Струва ми се, че си планирал цялата тази кампания отначало докрай, и че работиш методично в съответствие с плановете си. Но не мога да разбера какво получаваш в замяна. Къде е удовлетворението за теб?“

Той въздъхна.

— Но нищо от това не ни помага да постигнем някакъв напредък. Е, а с какво се зае после?

— С мобилния телефон на Азиз. Получихме разпечатките на обажданията тази сутрин, и аз се залостих в една кабина да проверявам всички номера.

— Откри ли нещо интересно?

Кевин поклати глава.

— Говорил е предимно със семейството си и по работа. Също и с няколко приятели, но ние и без това имахме вече имената им. Има само едно нещо, което ми се струва малко съмнително — той показа на Тони един номер. — Тези обаждания са от телефон с предплатена карта, купен с фалшиво име и адрес. Тези проклети магазини биха продали телефон и на Осама бин Ладен, щом извади пари. Предполага се, че искат документ за самоличност, но не правят нищо подобно. Така или иначе, сам виждаш, че между двата номера е имало много повиквания, има и доста интензивна размяна на съобщения. За нещастие Азиз е изтрил съобщенията. Опитах се да позвъня на този номер, но никой не отговаря.

— Кога са започнали повикванията от този номер? — попита Тони.

— Не знам. Азиз си е купил този телефон едва преди шест месеца. Повикванията са постъпвали практически от самото начало на този период.