Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Какво криете тогава? — каза Джони, оценил правилно внимателната формулировка на думите й. — Хайде, Карол. Не сме глупаци. Можем да четем между редовете.

Спаси я появата на третия член на групата, онзи, който беше отказал да се представи дори с някакво измислено име. Той погледна въпросително Карол.

— Всичко е наред — каза Дейвид.

— Лабораторните изследвания — каза третият, хвърляйки на масата една папка. — За бомбата. Имали са късмет. Конфигурацията на помещението е позволила взривният механизъм да остане относително незасегнат. Точно това е, което може да се очаква — с едно изключение. Казват, че е имала два отключващи механизма. Единият се настройвал ръчно, а другият се активирал дистанционно.

— Какво означава това? — попита Карол.

Дейвид взе папката и прегледа набързо написаното на листа в нея.

— И те не знаят. Не сме срещали подобно нещо преди. Ще трябва да се обадим на братовчедите, за да проверим дали те са имали подобни случаи.

— Искате да кажете, на американците? — попита Карол. Дейвид кимна. — Ами защо тогава не си го кажете? — Тя извърна очи към тавана. „Момчетата и техните играчки“. — Все пак, въз основа на целия си опит, можете ли да направите предположение какво може да означава това?

Третият мъж се тръсна на един стол така яростно, като че ли искаше да го накаже, защото го е предизвикал.

— Не — отвърна той. — Ние не се занимаваме с предположения, а с дедукция и логични заключения. Лично аз считам, че той е имал намерение да настрои ръчно таймера и да се измъкне — а после, ако бомбата не се взриви, да активира второто устройство от разстояние с мобилния си телефон.

Дейвид го погледна така, както свещеник би погледнал еретик.

— Искаш да кажеш, че според теб не става дума за самоубийствен атентат.

— Преценявам доказателствения материал и се опитвам да намеря в него логична връзка — отвърна другият. — Това не означава, че той не е терорист. Онези мръсници от ИРА — извънредни успяха да направят достатъчно бели, без да се взривяват те самите. И в това има логика. Ако си си направил труда да обучиш някого да върши такива гадости, си струва да го използваш за повече от една мисия.

„В известен смисъл наистина звучи логично“, каза си Карол и продължи на глас:

— Колкото и да е странно, и ние обмисляхме някаква подобна възможност.

Тримата обърнаха рязко глави към нея.

— Какво сте обмисляли? — Дейвид явно беше възмутен.

— Ами всъщност се питахме дали изобщо става дума за терористичен атентат — каза тя. — Доктор Хил предположи, че Юсеф просто може да е предлагал услугите си срещу заплащане.

Третият мъж избухна в смях.

— Това ми подейства наистина освежаващо — каза той. — Хареса ми. Искам да кажа, представете си, че имате нужда от наемен убиец. И към кого ще се обърнете? Към управител на фирма за търговия с облекла — то се разбира от само себе си. — Той се плесна по бедрото. — Има и нещо друго — кой би убил трийсет и петима души, за да премахне само един? Бандитите не действат така, скъпа — той отново се разсмя. — Чудесно наистина!

— А сега стига — намеси се Джони с тих глас, но погледът му беше заплашителен. После се обърна към Карол. — Искаш ли да направим рекапитулация? Юсеф Азиз е бил мюсюлманин. Значителна част от мюсюлманите ни мразят, искат да ни пратят по дяволите, а на тези, които ще останат след това, да наложат законите на Шериата. Те не се стремят към мирно съвместно съществуване, а искат да ни унищожат. Това би трябвало да ви е достатъчно. С това си имаме работа и сега, Карол.

— Наемен убиец — повтори третият. — Ама страшно ми хареса.

Карол се изправи.

— Очевидно няма никакъв смисъл да се разговаря с вас. Вие живеете в собствения си изолиран свят. Ако имате нужда да се посмеете отново, знаете къде можете да ни намерите.

И тя излезе от стаята с високо вдигната глава. Когато Тони й се беше обадил точно преди обсъждането, тя се беше попитала дали той не губи връзка с действителността, дали не вижда несъществуващи неща в обичайните житейски съвпадения. А сега наистина й се искаше той да е прав. От всичко най-много й се искаше да натрие носовете на тези арогантни типове с различно, но правилно разрешение на случая.

Проблемът беше там, че тя живееше в действителността, а там желанията рядко се сбъдваха.

Тони се обади отново на Санджар Азиз, надявайки се антитерористите да са решили, че той не представлява опасност. В противен случай щеше да се наложи да търси връзка с останалите членове на семейството, за да потърси от тях по-подробни сведения за „B & R“. Не искаше да се среща с Рейчъл Дайъмънд без някаква предварителна подготовка. Този път Санджар отговори на обаждането.