— Очевидно говорим само за предположения — поне докато хората от съдебна медицина и специалистите по взривове не си свършат работата тук — допълни Блак.
— Къде са колегите от съдебна медицина?
— Чакат да приключи проверката, за да им разрешат да влязат.
— Тук ли са специалистите по взривни устройства?
— Ще дойдат всеки момент. В момента две кучета — следотърсачи, обучени да търсят взривни вещества, обикалят трибуните — отвърна Блак.
— Добре. Моля ви, пратете едно от кучетата да провери мястото на взрива — тя се усмихна на пожарникаря. — Ще ми трябват защитни екипи за мен и хората ми. А ще ни трябва и някой, който да ни показва пътя. Ще ни помогнете ли?
— Не ви препоръчвам да отивате там. Не може да се каже, че мястото е безопасно — каза той.
— Това е още една причина да се опитаме да търсим следи, докато това е все още възможно — отвърна тя. — Та за екипите?
Той я огледа от горе до долу.
— На вас ще са ви широки, но нямам нищо против да ползвате това, с което разполагаме. Къде са останалите от екипа ви?
— Една минутка — Карол отстъпи встрани, съзнавайки колко раздразнен е Блак от поведението й, което говореше, че поема контрола над местопрестъплението. Тя извади мобилния си телефон и се обади на Кевин.
— Казвай какво става.
— На пет минути път от стадиона съм, Пола и Сам са с мен. Крис идва отделно, Стейси остана в офиса. Вече се е заела да събира всички записи от камерите за наблюдение на входовете на стадиона, до които може да се добере.
Тя му обясни къде ще ги чака, помоли го да се обади на Крис, а после се обади и на специалистите по съдебна медицина.
— Бъдете готови да започнем работа след десет минути — каза тя. — Тогава влизаме.
Колкото повече наближаваха мястото на взрива, толкова по-горещо ставаше наоколо. Карол чувстваше как косата й залепва от пот под прекалено големия пожарникарски шлем, който си беше нахлупила. Пожарникарят, който ги водеше, пристъпваше внимателно по посипания с отломки под на коридора. Зад Карол се движеше малобройният екип от лабораторията по съдебна медицина, а зад тях вървяха нейните хора.
Пожарникарят спря рязко на няколко метра от назъбения край на някакво подобие на кратер, зеещо в пода.
— Стигнахме — каза той. — Тук се намираше помещението с таблата, контролиращи електрозахранването на ложите за официалните гости и на пресцентъра.
От помещението не беше останало кой знае какво. Стените се бяха превърнали в прах, кабелите бяха разпокъсани, а тръбите, преминавали по стените, се бяха натрошили и късовете сигурно бяха хвърчали като шрапнели. Личеше, че мощта на бомбата е била насочена навън и нагоре. Стените над тях се бяха изкривили встрани като обелена кора на нарязан портокал и дневната светлина нахлуваше през пролуката.
Докато се взираше в опустошенията, Карол изведнъж осъзна, че червените късове и парцали, разпилени сред останките от помещението, са всъщност човешка плът и кръв. Напоследък трудно можеше да се намери нещо, от което да й прилошее, но от тази гледка започна да й се повдига. Тя преглътна с усилие и попита:
— Може ли да стигнем до другата страна на дупката?
Пожарникарят кимна.
— Ако тръгнете в другата посока.
— Добре.
Карол се обърна към специалистите по съдебна медицина.
— Искам половината от вас да започнат работа от другата страна. Имаме нужда от колкото е възможно повече доказателствен материал, но не искам никой да поема излишни рискове. Ще направим всичко, което е по силите ни, а после ще помолим специалистите да ни изградят някакво подобие на платформа, за да стигнем до недостъпните части. Изглежда, че това са останките на атентатор самоубиец, но нека първо съберем колкото е възможно повече материал, за да разберем дали е бил сам или са били повече хора.
Облечените в бяло лаборанти се заеха с работата си. Проблясваха светкавици на фотоапарати, тракаха пинсети, възможни улики се поставяха в пликчета, на които после се лепяха етикети и съдържанието се описваше. Карол се обърна към подчинените си.
— От вас искам да тръгнете от тук назад, преминавайки през трибуната. Нямаме представа как този човек е влязъл чук, но службите по безопасност вероятно са имали камери. Пола, Сам — открийте местата, откъдето може да е влязъл, и потърсете записите. Кевин, остани с хората, които правят огледа, озърни се и ти и виж дали нещо няма да ти направи впечатление. Крис, ти тръгваш с мен.
Тя тръгна обратно по пътя, по който бяха дошли. Крис вървеше редом с нея.
Читать дальше