— Това ще ни свърши работа донякъде, като се има предвид обхвата на разследването. В Манчестър сме подготвени за специални, целенасочени нападения, не за такова търсене на широк периметър, каквото ни предстои тук. Но участъкът на Скаргил Стрийт не е оборудван със съвременна техника. Затова ще ползваме и помещенията на вашия екип за особено тежки престъпления в централата — каза Дейвид.
Сега вече Карол не успя да прикрие раздразнението си.
— А къде ще работят моите подчинени през това време? — попита тя.
— Хората на Дейвид могат да ползват помещенията на HOLMES 18 18 HOLMES — абревиатура за Home Office Large Major Enquiry System — компютърна система на вътрешното министерство, която обединява данните на всички разследвания по особено тежки престъпления, включително серийни убийства и финансови злоупотреби в особено големи размери на територията на Великобритания. — Бел.прев.
— каза Брандън. — Те няма да са ви необходими за разследването на убийството на Роби Бишоп.
Така беше. Системата за обширни търсения по разследванията към министерството на вътрешните работи беше създадена, с цел да се пресява и класифицира огромният обем информация, съпровождаща или някоя свързана поредица престъпления, или единично престъпление с изключително широк обхват. Всяка полицейска централа разполагаше със специален екип, който работеше с HOLMES — бяха добре обучени, опитни служители и Карол винаги се възползваше от уменията им, когато това бе необходимо. Но когато обстоятелствата го позволяваха, предпочиташе да разчита на Стейси и забележителните й способности за случаи, възложени на екипа за разследване на особено тежки престъпления.
Проблемът се криеше там, че сега вече вероятно щеше да бъде установена връзка между Дани Уейд и Роби, и естествената следваща стъпка в разследването би била да се обърне към HOLMES за анализ на материала, натрупан при двете разследвания. Но ако хората от отдела за борба с тероризма се установяха там, този аспект на работата отпадаше. Съзнаваше, че именно сега е моментът да възрази, но нямаше как да го направи, без да разкрие нещо, с което Брандън изобщо не беше запознат. А моментът бе крайно неподходящ за подкопаване на авторитета на началника на полицията.
— За нас ще бъде много удобно, защото ако ни потрябвате за нещо, ще бъдете съвсем наблизо — каза бодро Дейвид. После избута стола си назад. — Е, смятам, че засега приключихме.
Той се изправи.
Карол не помръдна от стола си.
— Разполагаме ли вече с някаква бройка? — попита тя.
Дейвид погледна надолу към човека, който седеше вдясно от него, онзи, който имаше половин сантиметър набола коса.
— Джони?
— Засега е потвърдена смъртта на трийсет и четири души. Още десетина са в критично състояние в болницата. Ранените са около сто и шейсет — като започнем от загуба на крайници и свършим с натъртвания и повърхностни рани.
Сега стана и Карол, и направи няколко крачки към вратата.
— О, между другото, забравих да спомена — изпратих двама мои подчинени на адреса на Имран Бег. Естествено, изпратих ги, преди да разбера, че сте пристигнали. Ще ви уведомя какво са открили, ако ми дадете някакъв номер, на който да ви се обадя.
Лицето на Дейвид остана напълно безизразно.
— Благодаря, че ме уведомихте. — Той извади картичка от вътрешния джоб на коженото си яке и прекоси стаята, за да й я подаде. На картичката пишеше само „Дейвид“ — и имаше номер на мобилен телефон. — Ще чакам да ми се обадите, Карол. Но имайте предвид, че е време да приберете копоите.
Тя излезе, следвана от Брандън. Веднага щом се озоваха отвън, тя се обърна рязко към него.
— Наистина ли очаквате да приема всичко безропотно? Да съм лишена от правото да разследвам най-значителното престъпление, извършено на моя територия?
Брандън избягваше погледа й.
— Решението вече не е в наша власт, Карол. Форсмажорни обстоятелства.
Тя поклати глава.
— Какъв побъркан свят. Ами идентифицирането на загиналите? Кой ще разговаря с близките им?
— Униформените ще се справят с тази задача — отвърна Брандън. — Заеми се с това, в което си най-добра, Карол. Намери убиеца на Роби Бишоп. Вярвай ми, ще е по-добре за теб да не се набъркваш в тази мръсотия — той обхвана с жест стадиона и фургона на отдела за борба с тероризма. После поклати натъжено глава и си тръгна.
— Ще видим тази работа — измърмори Карол. Джон Брандън като че ли беше забравил основното, което я бе превърнало именно в такъв криминалист, какъвто беше. Също като Сам Еванс и тя имаше инстинктите на единак. Но мотивацията й беше различна — не личният й интерес, а страстно желание да помага на правосъдието. А това беше нещо, което Дейвид и Джони тепърва трябваше да научат. — И урокът започва още сега — допълни тя под нос.
Читать дальше