Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Което означава, че чрез нея можем да стигнем до Радецки — допълни Петра. — Значи искаш да разговарям с нея?

Плеш кимна.

— Може и да си струва труда. Тя сигурно е убедена, че ще й се размине с лека присъда, защото ще успее да предизвика симпатията на публиката — жена, полудяла от скръб, решава да отмъсти на злия дилър на наркотици, станал причина за смъртта на любимия й. Трябва да успеем да я убедим, че нищо подобно няма да се случи.

— Тя наистина може и да ни каже нещо, с помощта на което да изградим обвинение срещу Красич и Радецки — Петра отпи от кафето и се намръщи, защото беше много горещо.

— Именно.

— Остави тази работа на мен — каза Петра. — Мисля, че щом разбере коя съм и какво знам за нея, ще схване, че няма никакъв шанс да изиграе коза с ролята на отчаяна влюбена жена. Ще ми дадеш ли досието й?

— Вече е на бюрото ти — подхвърли през рамо Плеш, докато си тръгваше.

— Освен това, Хана…

Тя спря и се обърна.

— Трябва ти още нещо — това беше констатация, а не въпрос.

— Трябва ми още някой. Някой, който познава уличния живот в центъра. Трябва ми доказателство, че Марлене не е била приятелка на починалия.

— Несъществуващото се доказва по-трудно.

— И така да е. Но ако успеем да разберем с кого е спяла всъщност Марлене, можем да изключим връзка с мъртвия наркоман. Същото важи, и ако успеем да докажем, че той е имал постоянна връзка с друга жена…

Плеш сви рамене.

— Вероятно си струва да опитаме. Акулата няма спешна работа, прати го да си търси плячка.

Докато отиваше към бюрото си, настроението на Петра спадна рязко. „Акулата“ беше присмехулното прозвище на най-младия член на екипа. Беше си го заслужил, защото се страхуваше от кръв и не беше способен да се връща назад и да оценява данни на базата на съществуващия вече опит. Всички бяха убедени, че няма да се задържи дълго в полицията. Не беше човекът, когото сама тя би подбрала, за да се скита из баровете и кафенетата в централната част на града, разпитвайки техните информатори за всякакви данни за Марлене Кребс. Това доказваше, че според Плеш идеята беше чисто губене на време. Но и това беше по-добро от нищо. Освен това и тя самата можеше да се позавърти там вечерта, ако дотогава не бе успяла да измъкне нещо полезно от Кребс в замяна на обещание за лека присъда.

Тъй или иначе, нямаше по-интересни занимания тази вечер.

Денят беше влажен и ветровит, но Карол се беше изпотила. Беше се справила безукорно с първата част от задачата, но съзнаваше, че има още много време до момента, в който щеше да може да приключи и да бъде в безопасност. Подробното упътване бе пристигнало по куриер малко след седем. Беше отворила тънкия плик толкова припряно, че едва не скъса съдържанието. Вътре имаше само един лист. На него пишеше, че трябва да се яви на предварително посочения адрес в десет сутринта — там щяла да получи по-нататъшни инструкции.

Първоначално инстинктът я подтикна да отиде точно на време на адреса, невзрачна редова къща в Стоук Нюингтън. Но може би това беше именно началото на теста. Може би не трябваше да върши това, което можеше да се очаква от самата нея. Взе набързо душ и облече дрехите, които според нея би носила Жанин Джерълд на такава среща. Къса, силно опъната черна пола от ликра, бяла блуза с дълги ръкави и широко поло яка под шито по поръчка черно яке от изкуствена кожа. В голямата чанта, преметната през рамо, носеше всичко, което й трябваше, за да промени външния си вид. Бейзболна шапка, пилотски очила със стъкла без диоптри, чифт тесни джинси и лек водонепроницаем анорак в неприятен оттенък на светлосиньото. В чантата имаше и непозволен газов спрей за самозащита, както и метален гребен с много остра дръжка. Последните два предмета й бяха спомен от времето, когато работеше в криминалната полиция на Сийфорд — беше ги конфискувала и така и не ги предаде. Не й беше много ясно как биха реагирали хората, които я наблюдаваха, ако решеше да ги ползва, но от нея се очакваше да проявява инициативност и да се държи като истински преносвач на дрога. После винаги можеше да оправдае решението си.

Тъй като реши да подрани, Карол напусна апартамента си малко след осем и тръгна по заобиколни пътища към крайната си цел. Беше убедена, че някой ще я следи, но нямаше намерение да улеснява задачата му. Един вариант да затрудни предполагаемия наблюдател беше да се възползва от най-натоварения час в метрото. На всичкото отгоре изскочи от вагона в последния момент, върна се три спирки назад, после излезе от метрото и взе автобус.