Вал Макдърмид - Последно изкушение

Управителят взе отворената бутилка и наля червено вино в две чаши.

— Не си спомням да съм виждал истинска престрелка — излъга Тадеуш. — Дори съм шокиран, че показват всичко в такива подробности по вечерните новини.

Управителят се разсмя и подаде едната чаша на шефа си.

— Убеден съм, че пазителите на националния морал вече са нагрели телефоните на телевизията до червено. Наздраве, Тадеуш. Решението ти да наемеш онези хора беше правилно. Свършиха страхотна работа.

Тадеуш повдигна механично чашата и затърси с другата ръка мобилния си телефон.

— Да. Сега трябва да намеря начин да оправдая обновяването на всички пунктове от веригата. Извини ме за момент. — Той натисна цифрата за бързо избиране на Красич и веднага след това заговори: — Аз съм. Трябва да се видим. Ще те чакам след един час у дома. — Приключи разговора, без да изчака отговора на Красич, и отпи от чашата. — Виното е чудесно, Юрген, но трябва да тръгвам. Нали знаеш, имаме да градим империи и да завоюваме нови светове.

Двайсет минути по-късно той крачеше напред-назад в дома си пред телевизора и сменяше постоянно каналите, за да види дали някъде няма да попадне на репортаж за убийството на Камал. Най-сетне попадна на последните кадри от видеозаписа и веднага увеличи звука. Говорителят в студиото продължи коментара.

— Убитият, чието име още не е официално съобщено, беше арестуван във връзка със седмината починали наркомани през миналата седмица. Източници, близки до следствието, съобщават, че жената, която го застреля, била приятелка на един от наркоманите, умрели от примеси в дрогата. Полицията се опитва да изясни как жената е разбрала за ареста, още преди той да стане официален факт. — Говорителят сведе очи към листовете пред себе си. — А сега да видим какво има да ни каже нашият кореспондент в Райхстага, където депутатите обсъждат нов начин за блокиране на разпространението на болестта „луда крава“…

Тадеуш спря звука. Беше чул всичко, което му трябваше. Когато най-сетне Красич пристигна, с петминутно закъснение, той го притисна още от вратата.

— На какво си играеш, по дяволите?

— Какво искаш да кажеш, Таджо? — Красич забави отговора си, но по неспокойния му поглед личеше, че разбира много добре какво има предвид шефът му.

— Да му се не види, Дарко, не се прави на глупак пред мен. Какво те прихвана? Как можа да наредиш убийството на Камал точно пред шибания предварителен арест? Доколкото си спомням, бях наредил да отклоним вниманието от това следствие, а не да го превърнем в тема на заглавията на първите страници! Божичко, и да искаше, не би могъл да вдигнеш повече шум около случая!

— А какво друго би могъл да предложиш? Нямах достатъчно време да инсценирам подходяща пътна злополука… — гласът му утихна, когато осъзна какво е казал.

Лицето на Тадеуш изгуби всякакъв цвят. Сенките и мекото осветление в стаята му придаваха ужасяващ вид.

— Безчувствено копеле — изръмжа той. — Не си въобразявай, че ще отклониш вниманието ми от този гаф, като ми напомняш за Катерина.

Красич отвърна лице и се намръщи.

— Нямах нищо подобно предвид. Просто исках да кажа, че нямах време да организирам убийство, което да прилича на злополука. И тогава си казах, че щом убийството ще си прилича на убийство, да направя така, че то да има личен характер, да не изглежда свързано с нечии търговски интереси. Затова уредих Марлене да свърши мръсната работа. Марлене работи за нас, пласира стока от две години, но самата тя не се друса. И е достатъчно интелигентна, за да изиграе ролята на отчаяната приятелка, полупобъркана от скръб. Ще се отърве с незначителна присъда, и няма начин да ни натопи. Има шестгодишна дъщеря, за която й обещах да се погрижа. Познава ме достатъчно добре, за да разбере какво означава това. Изпусне ли дори само една дума, наистина ще се погрижа за детето, но не така, както тя би искала. Шефе, това беше единственият начин. Налагаше се работата да бъде свършена, и то да бъде свършена точно така — Красич не се опитваше да убеждава, тонът му беше категоричен.

Тадеуш го изгледа ядосано.

— Нещата се развиват все по-зле — каза той кисело. — Идеята беше цялата история да се разнесе, а вместо това сега ще огледат цялото житие-битие на Камал под микроскоп.

— Не, шефе, не си прав. Ще се занимават предимно с Марлене. Преди края на процеса тя ще се е превърнала с наша помощ в героиня, която е прочистила града от една напаст — някакъв гаден дилър на наркотици. Казах ти вече, тя не се друса. Както и да проверяват миналото й, няма на какво да се натъкнат. Ще уредим един куп свидетели, които могат да я накарат да изглежда в очите на хората като майка Тереза. Снимки на тъжното шестгодишно момиченце, материали по вестниците как се е опитвала да излекува приятеля си от зависимостта. Освен това сега, когато видяха как се оправихме с Камал, никой друг няма да посмее да пропее пред полицията. Вярвай ми, Таджо, така е най-добре.