Вал Макдърмид - Последно изкушение

Започна да си припомня униженията, претърпени от стария. Бяха се запечатали до съвършенство в паметта му. Дори постоянно повтарящите се мъчения не бяха се смесили в неясна обща картина. Всяка подробност от всяко унижение се открояваше ясно и точно. Какво можеше да вземе, за да поддържа целеустремеността си и да не забравя смисъла на това, което правеше?

Тогава си спомни за бръсненето. Беше се случило малко след дванайсетия му рожден ден, на който не бе получил нито поздравителни картички, нито подаръци. Знаеше, че е рожденият му ден, само защото преди няколко месеца бе видял случайно акта си за раждане, когато старият се ровеше из някакви документи. До този момент нямаше дори дата в годината, която да нарече своя. Никога не бе получавал картички за рожден ден, да не говорим пък за торти, подаръци и празненства. Пък и кого би могъл да покани на рождения си ден? Нямаше приятели, нямаше и роднини, освен дядо си. Доколкото му бе известно, единствено членовете на екипажа на „Вилхелмина Розен“ знаеха името му.

Знаеше, че е роден през есента, защото всяка година заедно с листопада гневните проповеди на стареца се променяха. Вместо да казва „Вече си на осем години, а се държиш като бебе“, старият ръмжеше: „На девет години си, и е крайно време да се научиш да поемаш отговорност“.

Когато стана на дванайсет, започна да забелязва промените в себе си. Беше станал по-висок, раменете му едва не пукаха работните му ризи по шевовете. Гласът му постоянно се менеше, ту тънък, ту плътен, като че ли беше обсебен от демон. Между краката му израснаха къси, тъмни косми. Той го очакваше — беше живял достатъчно дълго в постоянна близост с трима възрастни мъже, и можеше да предположи, че рано или късно тялото му ще заприлича на тяхното. Но в действителност за него това се превърна в още една причина за тревога. Обръщаше гръб на детството, без да има представа как някога ще се превърне в мъж.

Дядо му също беше забелязал промените. Трудно бе да си представи човек, че ще намери начин да се държи още по-жестоко, но тези промени като че ли му помогнаха да намира нови поводи за унижение. Ужасът достигна нови висоти, когато една сутрин, докато приставаха в Хамбург, едно от въжетата се скъса. Не беше по ничия вина, но старецът реши, че някой трябва да плати за тази неприятност.

Когато се прибраха в жилището си, той нареди на момчето да се съблече. Детето стоеше треперещо насред кухнята и се чудеше кое от познатите мъчения го очаква, докато дядо му беснееше в банята, ругаеше и го обсипваше с обиди. Когато старецът се върна, носеше наточения си бръснач — отвореното острие блестеше като сребро на мътната следобедна светлина. Ужасът се надигна в гърлото му, горчив като жлъчка. Убеден, че дядо му най-малкото ще го кастрира, той се нахвърли върху него с вдигнати юмруци, в отчаян опит да избегне това, което предстоеше.

Така и не успя да забележи юмрука, който го улучи в слепоочието със силата на чук. Усети за миг страшна болка, после загуби съзнание. Когато отново отвори очи, беше тъмно. Беше повърнал и струята се беше спекла по бузата му, а изгарящата болка в слабините го изплаши така, че не обърна внимание на пулсиращото главоболие. Лежа дълго така, сгърчен на студения линолеум, и не смееше да провери с ръце, за да не се натъкне на това, от което се боеше.

Най-сетне се осмели. Пръстите му се плъзнаха надолу по корема, плахо и бавно. Първо напипа студената, гладка кожа на корема си. После, точно над срамната кост, пръстите му почувстваха рязка промяна, а острата болка, която го прониза, почти му взе дъха. Той стисна зъби и се подпря на лакът. Беше прекалено тъмно, за да види каквото и да било и той реши да рискува и да запали лампата. Това можеше да му причини нови неприятности, но мисълта, че не може да разбере какво му е било сторено, беше по-непоносима.

Движението му причини няколко различни болки, от които едва не се разплака, но успя да се изправи на колене. Постоя така, докато замайването и гаденето отминаха, после се хвана за масата, изправи се на крака и измина, залитайки, няколкото стъпки до ключа на кухненската лампа. Подпря се на стената и натисна копчето с треперещи пръсти. Мътна жълтеникава светлина обля мизерната стая и той събра сили да погледне надолу.

Кожата около гениталиите му беше червена и разранена. Окосмяването беше обръснато до дъно, а бръсначът беше смъквал и най-горния слой кожа. Там, където острието беше минавало най-дълбоко, се виждаха капчици кръв, но болката се дължеше най-вече на жестокото остъргване на тънката кожа. Чувстваше се по-скоро одран, отколкото обръснат. Това беше сторено, за да му се напомни още веднъж, че няма право да се мисли за мъж. Тогава изпита омраза към самия себе си, презрение, което се надигна като черна вълна и го погълна.