Вал Макдърмид - Последно изкушение

Прекъсна го бръмченето на видеодомофона. Той затвори албума, стана, прекоси фоайето и погледна екранчето, вградено дискретно до входната врата. Долу стоеше Дарко Красич, наполовина обърнат към улицата — очите му се стрелкаха бдително напред-назад. Дори тук, в достопочтеното предградие Шарлотенбург, помощникът му не се предоверяваше на случайността. Красич често цитираше думите на баща си, който бил рибар: „С едното око гледаш лодката, с другото — себе си“. Тадеуш не се дразнеше от това, което други хора биха определили като параноя; в крайна сметка тази нагласа предпазваше не само Красич, но и самия него, и затова бе по-скоро предимство, отколкото недостатък.

Натисна звънеца, за да пусне Красич да влезе долу, отключи входната врата и отиде в кухнята, за да включи кафеварката. Още не бе извадил кафето на зърна от хладилника, и Красич влезе забързано, свел глава между широките си рамене, като човек, който търси накъде да насочи гнева си. Нямаше да го насочи срещу шефа си, разбира се, затова и когато каза:

— Стана беля — гласът му звучеше учудващо спокойно.

Тадеуш кимна.

— Слушах новините по радиото. Още двама наркомани хвърлили топа в някакъв мизерен бар на Ораниенщрасе.

— Стават седем с онзи, който почина в интензивното — Красич разкопча палтото си и извади кутия цигари от вътрешния джоб.

— Знам — Тадеуш пусна зърната в мелничната, така че в продължение на няколко секунди разговорът беше невъзможен.

— Мога да броя, Дарко.

— И журналистите могат. Разсмърдели са се ужасно, Таджо. Това няма да се разнесе. Ченгетата са притиснати отвсякъде.

— Нали тъкмо за такива случаи им се плаща? За да поемат удара и да отклонят подчинените си по друга следа — той пресипа смляното кафе в кафеварката и наля врялата вода.

— Има неща, които не са в състояние да пренебрегнат. Като например седмина мъртъвци.

Тадеуш се намръщи.

— Какво искаш да кажеш, Дарко?

— Минахме границата, до която обичайната ни защита върши работа. Тази вечер ще арестуват Камал. Вече сме белязани — и това сведение е най-доброто, с което може да ни услужи нашият човек.

Красич запали пура и запуши с наслада.

— Майната му. Можем ли да овладеем положението?

Той сви рамене.

— Зависи. Когато бъде изправен пред обвинение в седем убийства, Камал може да предпочете да рискува и да спомене името ми. Или дори твоето. Ако му обещаят защита, може да реши, че единственият му шанс е да ни разкара от играта. Така ще има време да обмисли по-нататъшните си ходове — ако се довери на програмата за защита на свидетели.

Тадеуш натисна цедката бавно надолу, докато прехвърляше наум възможностите.

— Няма да оставим нещата да стигнат дотам — каза той. — Време е да жертваме пешка, Дарко.

Дарко си позволи да се усмихне едва забележимо. Значи Таджо все пак не беше откачил.

— Искаш да направя необходимото той да не стигне до участъка?

— Искам да направиш необходимото. Но внимавай как ще представиш нещата, Дарко. Трябва да дадем на пресата нещо, което ще отклони вниманието от тези измрели боклуци — сипа две чаши кафе и побутна едната към сърбина.

— Имам вече една-две идеи — помощникът му повдигна чашата като за наздравица. — Разчитай на мен. Няма да те разочаровам.

— Не — каза уверено Тадеуш. — Знам, че е така. Само че без Камал веригата се прекъсва. С кого ще попълним липсата, Дарко? Кой може да върши работата на покойния?

Изминалият ден беше изтощителен, но капитан Марейке ван Хаселт беше прекалено напрегната, за да заспи. Беше предала резултата от аутопсията — заключението гласеше „смърт чрез удавяне“, както бе предсказал Де Врийс — на съвещанието с шефа, Мартенс, и втория координатор, Том Бруке. Нито един от двамата не каза нещо конкретно, но на нея й беше ясно, че нямат никакви идеи.

Бяха прикрили неувереността си, като прибягнаха до рутинната полицейска работа, с която бяха напълно наясно. Мартенс нахвърли набързо основните насоки, по които трябваше да се движи разследването, възложи задачи на отделните екипи, и през цялото време се държеше, като че ли ръководи операция, чийто план вече е напълно ясен. Но на всички беше ясно само едно — че за да открият убиеца на Питер Де Гроот, трябва да търсят опипом в тъмното.

Разследването на повечето убийства не беше трудно. Те попадаха в една от трите грубо определени категории — битови скандали, прехвърлили границата на допустимото; пиянски сбивания, прераснали постепенно в нещо по-сериозно; както и резултати от друга престъпна дейност, най-често свързана с наркотици или кражби с взлом. Лайденското убийство не влизаше в нито една от тези категории. Нито един човек от непосредственото обкръжение на жертвата нямаше явен мотив, нито пък убийството бе резултат от избухването на дълго потискани семейни конфликти. Освен това и бившата му жена, и сегашната му приятелка имаха алиби — едната си беше стояла у дома с децата, а другата била по същото време на гости при сестра си в Маастрихт.