Вал Макдърмид - Последно изкушение

Той кимна одобрително.

— Но разбира се, някои елементи на практическата страна са функции на психологическата.

— Точно тук не съм добре ориентирана. Затова дойдох, за да попитам оракула за съвет — Карол се поклони присмехулно.

Неговата усмивка също съдържаше самоирония.

— Ще ми се студентите да проявяваха същото уважение към познанията ми.

— Не са те виждали в действие. Ако бяха, щяха да запеят друга песен.

Устните му се свиха така, че се превърнаха в едва забележима черта. Тя забеляза в очите му сянка, която досега не съществуваше.

— Да, разбира се — отвърна той след кратко мълчание. — Запишете се на моята обиколка, за да видите някои кръгове на ада, които Данте никога не би могъл да си представи.

— То си върви със съответната територия — отбеляза Карол.

— Затова и вече не съм от там — той отклони поглед през прозореца, към улицата. — И тъй, искаш да знаеш какво ти е необходимо, за да приемеш чужда самоличност, нали? — Обърна се отново с лице към нея, демонстрирайки фалшива жизнерадост.

— Да вляза в чужда кожа.

— Добре. Ето как ще започнем. Ние преценяваме хората по външния им вид, по това, което правят и говорят. Всички наши преценки се основават на тези показатели. Езикът на тялото, дрехите, действия и реакции. Говор и мълчание. Когато срещнем някого, мозъкът ни започва да изравнява това, което регистрира в момента, с данните, които се съхраняват в паметта. В повечето случаи ползваме запаметеното само като контролни данни спрямо видяното при нова среща. Но можем да го ползваме и като основа за нови начини на действие.

— Искаш да кажеш, че вече знам това, от което се нуждая? — Карол явно не беше убедена.

— Ако не знаеш, дори интелигентен човек като теб няма да се научи за една седмица. Първото, което искам от теб, е да се опиташ да си спомниш за човек, когото вече си срещала, и който би изглеждал що-годе на място в подобен сценарий — той почука по купчината листове с химикалката. — Не задължително да се чувства като риба във вода, но все пак обстановката да му подхожда.

Карол се смръщи и започна да рови в паметта си, прехвърляйки някои от закононарушителите, с които се бе сблъсквала през годините. Никога не бе работила в отдела за борба с наркотиците, но беше срещала предостатъчно дилъри и преносвачи — по времето, когато ръководеше следствения отдел в пристанищния град Сийфорд. Но никой от тях не й се струваше подходящ. Търговците на дрога бяха или прекалено нагли, или прекалено съсипани от собствената си стока, преносвачите прекалено пасивни. Тогава се сети за Жанин.

— Мисля, че се сетих за подходящ човек — заяви тя. — Жанин Джерълд.

— Разкажи ми нещо за нея.

— Започнала като проститутка по доковете. Необичайното при нея е, че никога не е имала сводник. Работела сама — в горната стаичка на кръчмата, която държала леля й. Когато аз я видях за първи път, се беше заела с нещо по-изгодно, предполагащо по-малък физически риск. Ръководеше верига организирани крадли по магазините. Понякога спипвахме някое от момичетата, но никога не можахме да стигнем до Жанин Джерълд. Всички знаеха, че тя ги ръководи. Но никое от момичетата не би я натопило, защото тя винаги се грижеше за тях. Ходеше в съда да им внася гаранциите — внасяше пари в брой, без грешка. Ако не успееше да ги измъкне, винаги намираше някой да ги пази, докато са в затвора. Беше умна и имаше много контакти.

Тони се усмихна.

— Добре, Жанин е във фокуса на вниманието ни. Това е лесната част. А сега трябва да изградиш в съзнанието си личността на Жанин така, че да можеш да се превъплътиш в нея. Трябва внимателно да премислиш всяка нейна постъпка, която си наблюдавала, всички нейни думи, които си чувала, и да прецениш кои са съставките, от чието смесване се е получила жената, която е тя в момента.

— За четири дни?

— Очевидно говорим само за груба скица, но ще успееш да си изясниш това-онова в такъв срок. После идва най-трудното. Трябва да излезеш от кожата на Карол Джордан и да станеш Жанин Джерълд.

Карол изглеждаше притеснена.

— Мислиш ли, че ще се справя?

Той наклони глава на една страна и се замисли.

— О, убеден съм, Карол. Мисля, че ти можеш да постигнеш почти всяка цел, която си си поставила.

Настана кратко мълчание, заредено с напрежение. После Тони скочи на крака и каза:

— Още кафе. Имам нужда от още кафе. А после започваме да правим план на по-нататъшните си действия.

— По-нататъшни? — повтори Карол, докато вървеше подир него към коридора.