Вал Макдърмид - Последно изкушение

Идването й тук беше грешка. Ползата от пътуването в професионално отношение не можеше да компенсира болката от чувствата, които присъствието на Тони бе събудило у нея. Тя си призна с горчивина, че се е била вкопчила в последната надежда, че в отношенията им най-сетне може да се възпламени някаква искра след този интервал във времето и пространството. Надеждата беше рухнала като пясъчен замък, когато той й призна, че е успял да се откъсне от миналото — както самата тя се бе надявала, че ще стори. Само че не бе избрал нея за спътница в новия си живот.

Надяваше се, че не бе проявила разочарованието си в цялата му дълбочина, когато двамата излязоха от кръчмата. Беше се насилила усмивката й да изрази приятелска радост. После се бе обърнала с надеждата, че острият североизточен вятър ще послужи за извинение, ако той забележи насълзените й очи. Качи се на колата си и последва неговата — тръгнаха нагоре по хълма, излязоха от живописното пристанище и спряха пред малкия хотел, където той й беше запазил стая. Обзета от дух на предизвикателство, тя отдели десет минути да оправи грима и косата си така, че да изглежда възможно най-добре. Освен това смени джинсите си с тясна пола, която разкриваше много повече, отколкото бяха виждали някога колегите й от полицейската централа. Може и да беше загубила битката, но нямаше намерение да напуска бойното поле със свалени знамена „Нека види какво е изпуснал“, каза си тя, предизвиквайки не само него, но и себе си.

На път към къщата му двамата не говориха за нищо важно, коментираха повърхностно живота в малкото градче. Къщата изглеждаше до голяма степен така, както си я беше представяла Карол. Каквото и да означаваше тази жена за Тони, тя не бе успяла да остави отпечатък от личността си тук. Тя разпозна повечето мебели, картините по стените, книгите, наредени на рафтовете по стените. „Дори телефонът“, каза си тя и потръпна, нападната от спомени.

— Изглежда си успял да се подредиш — бяха единствените й думи.

Той сви рамене.

— Не ме бива много да подреждам къща. Минах навсякъде с една кофа бяла боя, после внесох моите вехтории. За щастие по-голямата част се оказаха подходящи.

Когато най-сетне се разположиха в кабинета с чашите кафе, напрежението започна полека-лека да се изпарява, и някогашната непринуденост, която ги свързваше, започна да взема връх. Така че докато Тони четеше инструкциите, които Морган й беше пратил по куриер тази сутрин, Карол се сви в изтърбушеното кресло и започна да разглежда безразборно натрупаните списания — от „Ню Сайънтист“ до „Мари Клер“. Спомни си с нежност, че Тони винаги четеше най-разнообразни и невероятно различни неща. Тя неминуемо успяваше да си намери нещо за четене, когато се озовеше в дома му.

Докато четеше, Тони от време на време си записваше по нещо в бележник, поставен на страничната облегалка на креслото. Понякога се смръщваше, понякога устните му трепваха в беззвучен въпрос. Текстът на инструкциите беше дълъг и той четеше бавно и внимателно, понякога прелистваше обратно към началото и се връщаше назад, след като стигна края. Най-сетне вдигна очи от листовете.

— Трябва да си призная, че съм озадачен — заяви той.

— От какво по-точно?

— От факта, че карат теб да се занимаваш с такова нещо. Това няма никаква връзка с досегашния ти опит.

— Така си казах и аз. Предположих, че в опита и уменията ми има нещо, което компенсира липсата на всякакъв опит в работата под прикритие.

Тони отметна косата от челото си с добре познатия й жест.

— Същото бих предположил и аз. Сам по себе си текстът на инструкцията е съвсем ясен. Вземаш наркотика от въпросния дилър, разменяш стоката срещу пари и се връщаш при първата връзка. Разбира се, предполагам, че ще ти създадат умишлени затруднения. Иначе в цялата работа не би имало никакъв смисъл.

— Предполага се, че това е някакъв тест на способностите ми, така че е редно да очаквам неочакваното — Карол пусна на пода списанието, което четеше, и подви крака под себе си. — И така, как да го изиграя?

Тони хвърли поглед към бележките си.

— Задачата има два аспекта — практически и психологически. Ти как си я представяш?

— Практическата страна е лесна. Имам четири дни да се подготвя. Знам адреса, от който трябва да взема парите, познат ми е районът, където трябва да се осъществи размяната. Смятам да проверя къщата, където ще трябва да отида за парите. После трябва да разуча всички възможни маршрути между точка А и точка Б, докато ги опозная като собствения си дом. Трябва да мога да реагирам на всякакви неочаквани промени на условията, значи трябва да познавам терена, до съвършенство, за да съобразявам бързо. Трябва да преценя и как ще съм облечена и как да променя външния си вид така, че да заблудя всеки, който би могъл да ме наблюдава.