Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Какво искате да кажете?

— Знам, че като дете е бил откъснат от семейството си и че с него са се отнасяли като с животно. Знам всичко за експериментите, на които е бил подлаган. Знам дори за водните мъчения. Това са отвратителни жестокости, на които децата са били подлагани уж в името на науката. Вероятно са му са се отразили ужасно.

Тони забеляза, че думите му постигаха целта си. Колкото повече говореше, толкова повече Ман се свиваше и сякаш се смаляваше. Но трябваше да го предизвика, за да започне да откровеничи.

— Вас какво ви засяга всичко това? — тонът на Ман беше враждебен и предизвикателен. Държеше се като човек, който е решил да не се справи със ситуацията.

Тони незабавно взе решение. Колкото и да съчувстваше на Ман за преживените страдания, внимателният терапевтичен подход нямаше да му свърша работа сега. Прекалено дълго време би минало, докато успееше да го докара до там, че сам да пожелае да сподели кошмарите си. Време беше да щурмува укреплението.

— Вероятно това е причината, поради която убивате приятелите ми.

Очите на Ман се присвиха, той сниши глава между раменете си като птица, която застава нащрек. През облака от химически миризми Тони долови острия мирис на пот.

— Немският ви май не е толкова добър, колкото мислех. Говорите някакви безсмислици — каза Ман в жалък опит да се държи предизвикателно. — Кой сте вие всъщност?

— Името ми е Тони Хил. Доктор Тони Хил. Аз съм психолог — той се усмихна. Вече бе стъпил на въжето, а отдолу нямаше осигурителна мрежа. Беше му все едно. — Това е положението, Вили. Аз съм врагът.

— Вие трябва да сте луд. Настоявам веднага да напуснете кораба ми.

Тони поклати глава. Защитата на Ман започваше да се пропуква. Но все още бяха далеч от признанието. Трябваше да го притисне повече.

— Не това искате вие. Желанието ви е някой да осъзнае посланието, което залагате в деянията си. Не сте решили да убивате, защото мисълта за убийствата ви е приятна. Убивате, за да ги накарате да спрат това, което вършат. Само че никой не го разбира, което означава, че извършеното от вас няма никакъв смисъл. Нищо няма да се промени. Те ще продължат да злоупотребяват с мозъците на хората. А пък вие ще лежите в затвора. Защото вече е известно, че вие сте убиецът. И рано или късно ще бъдат открити и доказателствата.

От устните на Ман се изтръгна хрипкав звук, който сигурно бе замислен като смях.

— Не разбирам за какво говорите.

Тони седна на високия стол до масата. За да накара човек като Ман да проговори, беше необходимо да разчете правилно реакциите му и да съобрази с тях подхода си. Време беше за втора смяна на курса. Сега беше моментът да се преструва на спокоен и разумен. Трябваше да се държи така, сякаш това, което казва, не подлежи на спор.

— Можеш да отричаш, колкото си искаш. Но имай предвид, че си под наблюдение. Ще те следят, когато излизаш от кораба — и тази вечер, и утре вечер, и по-нататък. Няма да успееш да убиеш още някого, Вили. Ако не ме послушаш, ти остават две възможности. Или ще спреш, или ще бъдеш заловен. И в двата случая никой няма да те разбере.

По лицето на Ман не трепваше нито един мускул. Той стоеше и гледаше втренчено Тони. Дишате тежко през носа си.

Тони се приведе напред.

— Точно затова имаш нужда от мен. Защото аз съм единственият човек, който е разбрал какво искаш да кажеш с тези убийства. Ела с мен. Предай се. Ще направя всичко необходимо, за да може посланието ти да стигне до хората. Обикновените хора ще ти съчувстват и ще те разберат. Ще бъдат ужасени, когато разберат какво е причинявано на дядо ти, а после и на теб. Всеки цивилизован човек би се ужасил. Ще принудят психолозите никога да не повтарят злодеянията, които са превърнали детството ти в ад. Ти ще си победител.

Ман поклати глава.

— Не мога да разбера защо ми говорите тези неща — каза той упорито. По горната му устна беше избила пот.

— Защото всичко свърши. Ти направи грешка, не разбираш ли?

Сега вече погледът на човека срещу него стана тревожен.

Ман отклони очи и задъвка долната си устна. Тони разбра, че най-сетне има някакъв напредък.

— Това, което направи с Мари-Терез Калве, беше грешка. Даде повод да се отнасят с теб като с обикновен психопат със сексуална мотивация. Няма да могат да прозрат истината, защото повечето хора са глупави и дребнави. Може би си мислиш, че ще имаш възможност да обясниш мотивите си в съда, но можеш да ми вярваш, че случаят надали ще се гледа в съд. След стореното с доктор Калве ще използват първия удобен повод, за да те застрелят като куче.