Вал Макдърмид - Последно изкушение

Той я остави на спокойствие в продължение на цяло денонощие, което тя прекара в една тиха стая в комплекса на Европол. От време на време при нея идваше само един лекар, за щастие много мълчалив, и проверяваше за признаци на мозъчно сътресение. На следващата сутрин се появи Гандал и я уведоми, че Морган я чака. Тя помоли за малко време, за да се изкъпе и облече, и отиде в залата, където я чакаха.

Морган я беше посрещнал с лъчезарна усмивка.

— Как си, Карол? Ужасно съжалявам за това, което се случи.

Тя не пое протегнатата му ръка и седна срещу него, без да каже нищо.

— Знам, че сигурно се чувстваш ужасно. Но искам да знаеш, че сме готови да ти помогнем във всяко отношение и да ти осигурим всичко, от което се нуждаеш. Уредихме ти консултации с психолог. Докато трае обсъждането, ни казвай, когато се умориш, и ще прекъсваме веднага.

Морган седна, без видимо да се притесни от подчертаното й пренебрежение.

Карол не наруши мълчанието си. Сивите й очи го гледаха хладно и безразлично изпод подпухналите и насинени клепачи. Каза си, че лицето й би трябвало да му подейства като жив укор.

— Ще трябва да прегледаме подробно всичките ти доклади. Но се опасявам, че първо трябва да те попитаме какво се случи накрая между теб и Радецки. Съгласна ли си?

Карол отклони поглед.

— Отговорете първо на моите въпроси.

Морган я изгледа учудено.

— Добре, питай.

— Вие ли сте отговорни за смъртта на Катерина Базлер?

Лицето на Морган не трепна, но очите му се разшириха.

— Не разбирам откъде ти е дошла тази идея.

— Моторът, причинил злополуката, при която е загинала Катерина, е регистриран като притежание на националния отдел за борба с организираната престъпност — каза спокойно Карол. — Радецки знаеше това. Ако се знае този факт, не е много сложно да се предположи, че вие носите отговорността за смъртта й.

Морган опита да се усмихне снизходително.

— Това няма никаква връзка със снощните събития. Не е ли по-добре да се съсредоточим върху тях?

— Вие очевидно не ме разбирате. Няма да кажа нито дума, докато не отговорите на въпросите ми. А ако вие откажете да отговорите, ще ги задавам, докато се намери някой, склонен да ми отговори.

Морган бързо разбра, че тя е непреклонна.

— Радецки беше като раково образувание, което обхващаше постепенно цяла Европа. Злокачественият тумор се изрязва незабавно — а това понякога предполага и изрязването на здрави тъкани.

— Искате да кажете, че сте убили Катерина.

— Смъртта на Катерина беше необходимо зло. Трябвало е да стане в името на общото благо — каза предпазливо Морган.

— Ами Колин Озбърн? И неговото убийство ли е необходимо зло?

Морган поклати глава.

— Озбърн не беше невинна жертва. На война като на война. Реши да работи с Радецки и си понесе последиците.

— Но вие наредихте да го убият, нали?

Морган повдигна вежди.

— Карол, не сме в детската градина. Тези хора носят отговорност за неописуеми човешки страдания. Не ме убеждавай, че си започнала да се терзаеш за смъртта на боклук като Колин Озбърн.

— Прав сте, не ме е грижа за съдбата на някакъв престъпник от Есекс, който си е играел с живота на хората. Но ме е грижа за собствения ми живот. Безпокоя се, защото вие сте организирали цялата тази неофициална операция само въз основа на сведенията, че в лондонското полицейско управление работи една амбициозна криминалистка, която прилича досущ на Катерина Базлер. Решили сте, че този шанс не е за изпускане. И ме натопихте. Навихте ми пружинката и ме пуснахте напред като робот, а през цялото време сте съзнавали, че под краката ми може да избухне бомба — гласът на Карол беше вледенен от потисната ярост.

Морган сведе поглед към масата.

— Срамувам се, че те изложихме на всичко това, Карол. Но ако трябва да отговоря на въпроса дали това е неприемлива цена за обезвреждането на Радецки и прекъсването на каналите му, ще кажа не.

— Мръсно копеле — каза тя тихо.

Той вдигна очи и срещна погледа й.

— Ти си ченге, Карол. Тази професия ти е в кръвта, също както и на мен. Ако ролите ни бяха разменени, ти би постъпила също като мен. И тъкмо тази мисъл те съсипва. Не съзнанието, че аз съм те предал. А убеждението, че ако нещата зависеха от теб, ти не би постъпила по-различно.

Той ставаше все по-силен с всеки изминал ден. Тони чувстваше как силите се връщат в тялото му, докато шегите и мускулите постепенно се възстановяваха. Още беше далеч от най-добрата си форма, но вече не страдаше от безпомощността на първите няколко дни, след като Радецки и Красич го пребиха. Движеше се малко вдървено и несръчно, но поне можеше да ходи, без да изпитва чувството, че тялото му всеки момент ще се разпадне на части.