Вал Макдърмид - Последно изкушение

Петра влезе в апартамента си и затвори тихо вратата. Беше още рано, но ако Тони беше успял да заспи, не й се искаше да го буди. Тя беше настояла той да се пренесе в апартамента й веднага щом го изписаха от болницата. Тони остана там само една нощ, по-скоро за да се убедят, че не страда от измръзване, отколкото за да лекуват травмите му. Трите счупени ребра, двата счупени пръста и счупената скула не бяха повод да заема болнично легло. Когато Петра се опита да възрази, лекарят обясни.

— Сигурно ще има нужда от лека козметична намеса за счупената лицева кост, но това може да почака.

И Петра го доведе тук. Беше убедена, че той не бива да остава сам, а пък той не искаше да се връща в Англия, докато не арестуват Вилхелм Ман. Сега, когато работата му по случая беше официално огласена, двата немски екипа работеха по създадения от него профил. Той беше споменал, че са му се обаждали от Хайделберг, Бремен и Кьолн, но не й беше казал почти нищо за какво е разговарял с колегите й. Спомена само, че явно приемат съвсем сериозно анализите му. Всъщност той не говореше за каквото и да било. Седеше и се взираше с часове в празното пространство и като че ли не забелязваше присъствието на Петра.

Разбира се, Морган и Гандал отведоха незабавно Карол в Хага. Уведомиха Плеш, че ще анализират участието на Карол в операцията там и че впоследствие ще предадат цялата получена информация на нейните хора, които работеха денонощно, за да разплетат цялата мрежа от канали на Радецки — в Германия и извън нея. Петра се бе опитала да възрази и против това, но все едно, че говореше със стената. Плеш бе извънредно доволна, че така ще има един ангажимент по-малко след драматичната и нетрадиционна развръзка на операцията срещу Радецки.

На Петра й се наложи да изтърпи един неприятен разговор с шефката си във връзка с присъствието на Тони в Берлин и собственото й участие в преследването на серийния убиец. Но след като се убеди, че в пресата няма да се появят някои от по-странните аспекти на залавянето на двамата престъпници, Плеш се успокои. Шефката й се тревожеше много повече от това, че може да й се налага да обяснява присъствието на английски и холандски полицаи в операция с участието на специалните отряди, отколкото от „анархистичното поведение“ на Петра, както се изразяваше тя. Можеше да си позволи да бъде толерантна след такъв успех.

Марейке замина за Кьолн още на другата сутрин с един от ранните полети. През тази хаотична нощ двете успяха да прекарат заедно не повече от час, а и бяха толкова зашеметени от събитията, че не бяха способни на нещо повече от объркана размяна на несвързани реплики. Петра изпитваше ужасното чувство, че никога няма да възстановят първоначалната лекота на общуване, и вече съжаляваше горчиво за това.

Тя влезе тихо в дневната, видя Тони, седнал на дивана, и каза:

— Здравей.

— Как беше днес?

Тя смъкна коженото си яке и го метна на един стол.

— Ужасно много работа. Цял ден прибираме машите на Радецки, вече не ни стигат хора да ги разпитват. Прекратени са всички отпуски и пак сме недостатъчно.

— Но поне съзнавате, че има напредък — каза той.

— О, определено.

— Докато Марейке не може да се похвали със същото.

Петра го изгледа въпросително.

— С нея ли разговаря днес?

Той кимна.

— Тя се обади днес следобед. Утре пак пътува за Кьолн и се интересуваше дали да не мине през Берлин на отиване. Не могла да се свърже с теб и по мобилния телефон, затова се обади тук.

— Ти какво й каза?

Тони се усмихна.

— Казах й да си запази стая в хотел, защото съм те изхвърлил от собственото ти легло и диванът надали ще ви е достатъчен.

Петра почувства как се изчервява.

— Кога пристига?

Тони погледна часовника си.

— Би трябвало да влезе всеки момент.

Тя се намръщи ужасено.

— О, господи! Трябва да се изкъпя, изглеждам ужасно!

— Струва ми се, че на нея ще й е все едно.

— Но на мен не! — възрази Петра и се отправи към банята. В същия момент звънна домофонът.

— Много късно — отбеляза Тони, надигна се и се смръщи от болката в ребрата. — Мисля да полегна.

— Не, остани — нареди Петра объркано. Натисна бутона и изтри устни с опакото на ръката си. — Божичко, ужасно съм нервна.

Преглътна и отиде да отвори вратата. Облегна се на рамката и се заслуша в стъпките, отекващи по стълбището.

После Марейке застана пред нея, широко усмихната.

— Здравей — каза тя. — Нали нямаш нищо против, че дойдох?