Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тони се опита да прикрие мъката, която му причиниха думите на Радецки. Не отклони погледа си, очите му следяха нетрепващо лицето на другия.

— Подложих я на един малък тест, нали разбираш. Знаех, че умираше да я изчукам снощи, но се дръпна в последния момент. Беше ясно, че ако говориш истината, тя ще отстъпи, за да не провали сделката със своята неотстъпчивост. Но ако думите ти бяха лъжа, тя никога не би се съгласила да спи с мен, защото това би обезценило показанията й в съда, нали? Ако делото изобщо стигнеше до съда, адвокатът ми щеше да я направи на пух и прах — той отпусна ръце и бръкна в джобовете на панталона си. Жестът беше демонстративен, и Тони го разбра много добре.

— И така, успях да си докажа напълно задоволително, че си ме излъгал — устата му се изкриви в невесела усмивка. — Поне успях да я изчукам отвсякъде. Трябва да си ми благодарен, че ще те убия, защото след това, което направих с нея, не би могъл да я погледнеш нито за миг.

Потвърждението на мисълта, че му предстои да умре, криеше странно успокоение. Поне нямаше да му се наложи да живее с чувство за вина. Опита се да проговори, но не можа.

— Мисля, че гостът ни има нужда да смаже гласните си струни, Дарко.

Красич изчезна и след малко се появи с бутилка минерална вода. Приклекна, сграбчи Тони за косата и започна да излива ледената вода по лицето и в устата му. Тони плюеше и се давеше, но устата му не беше вече толкова суха.

— Искахте да кажете нещо, доктор Хил? — попита любезно Радецки.

— Досаждате ми — каза Тони. — Свършете това, за което сте тук.

Радецки се нацупи.

— Ама защо вие, англичаните, сте такива? Нямате никакво чувство за хумор. Онази мръсница Карол дори не пожела да се съпротивлява. Пък може и да й е харесало.

Тони нямаше намерение да се поддава на такива прозрачни провокации. Предпочете да мълчи.

— Нали ти е ясно защо ще те убия? Не защото ме излъга, а защото вашите хора убиха Катерина. Тя не беше направила никому зло, единствената й грешка беше, че ме обичаше. Е, и освен това се оказа, че е имала лошия късмет да прилича на някаква ваша служителка от криминалната полиция. И аз трябва да живея с тази мисъл — за първи път лицето му издаваше чувства, по-различни от тържество и презрение. — Също както на Карол Джордан ще й се наложи да живее с мисълта, че е станала причина за твоята смърт.

Той извади пистолет от джоба си.

Тони затвори очи и зачака.

Карол посегна да отвори вратата на колата.

— Чакай — каза Марейке.

— Защо? Не виждам никой от екипа на Петра. След като стигнахме дотук, искам да присъствам.

— Помисли малко — Марейке взе ръката й в своята. — Може да се окаже, че той не е тук. Ако Петра те види, ще побеснее. Ще ни накара да си тръгнем. Знаеш ли, виждаме се за първи път и не ми се иска тя да ме отпише като глупачка. Освен това — допълни Марейке, когато Карол се опита да възрази — ти и без това не можеш да вървиш. Нека изчакаме да влязат, после ще закарам колата до там и ще можеш да видиш всичко.

— Съжалявам, Марейке. Много съм объркана. Ти си права.

— Знам, че ти е много трудно. Обичаш го, нали?

— Да, обичам го — Карол никога не беше правила това признание пред друг човек. Сега вече беше късно, но тя си каза, че дължи поне това на Тони. — Но ми се струва, че той така и не можа да повярва, че го обичам.

— Не си ли спала с него?

Карол поклати глава.

— Историята е много сложна. Моментът все не беше подходящ — или поне на нас така ни се струваше — тя въздъхна. — Сега искам да бяхме решили друго.

— Не се отчайвай. Той сигурно е жив. Петра ще го измъкне.

Карол стисна ръката на другата жена.

— Марейке, дори той да оцелее, вече не съществува никаква възможност да се съберем. Не и след всичко, което ми причини Радецки тази нощ. Освен това аз съм причината той да дойде тук, забрави ли? Ако не го бях помолила да дойде, той щеше сега да си е у дома, жив и здрав.

Марейке си каза, че няма как да отговори на тези думи. Поне в настоящия момент. Беше виждала прекалено много жертви на изнасилване, за да се опитва да я утешава с банални фрази.

Петра си пое дълбоко дъх и тръгна. Прокрадваше се бързо към мястото, където беше мерцедесът, когато светлините му угаснаха. Видя празната кола, паркирана пред малка сграда с метални стени и покрив, разядени от ръжда. Отпред, точно по средата, имаше голяма ролетна врата, а до нея, малка, дървена. Нямаше нищо, зад което да се прикрива, отивайки към вратата, но на фасадата нямаше и прозорци, от които хората вътре биха могли да забележат приближаването й.