Вал Макдърмид - Последно изкушение

Петра разтвори ръце и я прегърна.

— Толкова се радвам да те видя — прошепна тя в косата й.

— Запазих стая в хотел, както ми каза Тони. Но първо исках да поговоря и с двама ви — каза Марейке, отдръпна се и я целуна по устните.

— С двама ни?

Марейке кимна. Петра я хвана за ръка и я поведе навътре. Докато двамата разменяха поздрави и коментираха състоянието на Тони, Петра отвори бутилка вино.

— Така — каза тя след малко. — Та за какво искаше да говорим?

— Отивам в Кьолн, за да обсъдим какво да правим с Ман — започна Марейке. — Следят го от доста време, а той не е направил абсолютно нищо подозрително. Утре Рейн ще бъде отворен за търговските кораби, а потегли ли „Вилхелмина Розен“, ще бъде трудно да го държим под око.

Петра изфуча.

— Тоест ще струва по-скъпо. Божичко, колко мразя тези стиснати провинциални полицаи!

— А може просто да се безпокоят, че ще го изпуснат и той ще убие още някого, и тогава медиите ще обвиняват тях — възрази Тони.

— Не мисля, че искат да прекъсват следенето. Но междувременно разбрахме, че „Вилхелмина Розен“ ще пътува за Ротердам. Ман би трябвало вече да е наясно, че в Германия го преследват, но досега удържаме журналистите да не споменават наличието на вероятна връзка с убийството в Лайден, и той сигурно ще реши, че ще е по-безопасно да извърши следващото убийство в Холандия.

— Значи ще продължите да го следите и след като пресече границата?

— Именно това ще обсъждаме утре. Ако дойде в Холандия, искам да го заловя. Не можем да допуснем следенето да се проточи още. Но ако не направи нещо недвусмислено, ще разполагаме единствено с косвени улики срещу него. Затова искам да се посъветвам с вас. Може би вие ще ми дадете някоя идея.

Петра стана и закрачи напред-назад.

— Да видим с какво разполагаме. Колата, която е видял приятелят на доктор Шилинг е същата на вид кола с хамбургска регистрация, забелязана близо до мястото, където е бил убит Де Гроот, която е на Вилхелм Ман. Петното от машинно масло на папката, която убиецът е оставил в шкафа на Де Гроот…

— И никакви лабораторни следи от останалите три случая — намеси се мрачно Марейке.

Петра продължи невъзмутимо:

— Имаме и моряшкия възел, който може да е бил завързан от Вилхелм Ман.

— И от хиляди други хора — подчерта Тони.

— Благодаря ти, Тони — усмихна се Петра саркастично. — В резултат на проучванията през последните седмици е установено, че „Вилхелмина Розен“ се е намирала в близост с четирите местопрестъпления — тази следа също води към Вилхелм Ман. Убиецът се представя под името Хохенщайн. В списъка, който Тони взе от замъка Хохенщайн, фигурира името на някой си Алберт Ман — едно от децата, оцелели от психологическите експерименти.

Марейке я прекъсна.

— Вчера се чухме с колегите от Хамбург. Проучили са Вилхелм Ман и са установили, че дядо му се казва Алберт Ман и е роден на същата дата като лицето от списъка на Тони. Починал е преди две години. Причината за смъртта е определена като нещастен случай, но ако допуснем, че внукът му е убиец, не е трудно да се предположи, че това също може да е убийство.

— При положение, че разполагаме с толкова много косвени улики, защо в Кьолн просто не го арестуват за разпит? На тяхно място бих постъпила така — каза Петра.

— Защото няма да има полза — отвърна Тони. — Съмнявам се, че той ще проговори.

— Какво да правим тогава? — попита отчаяно Марейке.

Настана дълго мълчание. Петра се тръсна на дивана до Тони и той трепна от болка. Стисна зъби и каза:

— Мисля, че аз мога да се справя с него.

— Няма да се съгласят ти да го разпитваш — отбеляза Петра.

— Не говоря за официален разпит — възрази Тони. — Просто разговор между него и мен — един срещу друг.

Петра поклати глава.

— Няма да стане. Нямаш физически сили за такова нещо. Ще те убие като пиле.

— Не съм чак такава жалка картина — каза Тони. — Днес например се движа доста по-добре. Обезболяващите средства действат. Ще се справя.

— Доколкото разбрах, той не говори много добре английски — изтъкна Петра.

— Ich kann Deutsch sprechen.

Петра го зяпна.

— За първи път чувам.

— А как според теб прочетох досиетата по случаите? — той кимна с благодарност към Марейке. — Бях много доволен, че сте поръчали немски превод, защото с нидерландски наистина нямаше да се справя.

— Въпреки това е много рисковано — настоя Марейке.

— А имаме ли друг избор? Да си седим така и да го чакаме да убие още някого? — заговори гневно Тони. — Избрал съм си тази професия, за да помагам при спасяването на човешки живот. Не мога да бездействам, докато един сериен убиец е на свобода и може да вземе още жертви — заяви той категорично.