Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Да. Малко се задържа в Ню Йорк. Беше умна и това й помогна Да се омъжи. Помня и мъжа. Държи игрален дом в града. Освен това се занимава малко и с политика.

Ето какво било. Детайли, които обясняваха защото. Дребни подробности, които биха могли да се превърнат във въпроси от първостепенна важност. Купчинката от оставените настрана снимки растеше. Може би всяка от тях имаше непонятно за нас значение.

Вероятно по-голямата част от тях бяха само камуфлаж за залъгване на хората.

Обърнах снимката и видях надпис, направен с молив: „Виж S-5.“

За Нанси това е било нещо повече от снимка. Нима бе водила досие?

Отделните части започваха да застават по местата си и вече можеше да се сглоби цялата картина… Придърпах към себе си останалите фотографии и започнах да ги преглеждам по-внимателно.

Със следващата снимка ми провървя. Толкова силно мразех някои хора, че лицата им се запазваха в паметта ми като живи. От снимката ми се усмихваха двама младежи на не повече от двайсет години. По лицата им беше изписана надеждата на младостта, когато животът тепърва започва. Но мен ме интересуваше какво има отзад. Клиентът ми влизаше в някакво здание. Носеше бастун. Зад него Фини Ласт затваряше вратата на колата. Носеше униформата на шофьор. Но най-важен беше изразът на лицето на Ласт. Гледаше минаващия човек със злобна усмивка, пълна с омраза.

А той беше обзет от ужас. Дори и на снимката си личеше, че се мъчи да се скрие от Фини.

Да, имаше от какво да се страхува. Казваше се Ръс Бауен и по-късно бе намерен мъртъв. Бяха направили тялото му на решето не много, след като снимката е била направена.

Можех да почувствам как кожата изтънява по слепоочията ми. Стиснах зъби. Лола ми каза нещо, но аз не я чух. Тогава тя ме хвана за ръката и ме накара да я погледна.

— Какво се е случило, Майк? Какво има? Моля те… не гледай така!

Поставих снимката пред нея и й показах групата на заден план.

— Този е мъртъв. А мъжът до него е Фини Ласт.

Зениците й се разшириха бавно и невярващо. Тя поклати глава.

— Фини ли? Не може да бъде.

— Недей да спориш, милинка. Това е той. Снимката е направена по времето, когато е работил при мистър Бърин. Не бих могъл да сбъркам Зализания и след милион години.

Лола ме изгледа внимателно. После погледът й се отмести към снимката и тя отново поклати глава.

— Казва се Милър, Пол Милър. Той е един от онези, които… които снабдяват публичните домове с момичета.

— Какво-о-о?

— Точно така. Едно от момичетата ми го показа преди известно време. Работеше на Западното крайбрежие. Там ги намираше, а после ги препращаше в синдиката на изток. Сигурна съм, че е той.

„Добре, Фини — мислех си аз, — добре. Имал си представителна служба, за да прикриваш тъмните си игрички.“ Божичко, ако за това узнаеше мистър Бърин-Гроутин с неговата непорочна гордост, щеше да обеси Фини за палците! Погледнах снимката още веднъж и видях, че моят клиент дори нямаше и понятие за сцената, която се разиграваше зад гърба му. Снимката беше много добра. Четеше се дори надписът над вратата: Албино Клъб. Явно това беше любимото място на мистър Бърин. Той се канеше да изпие любимото си шери, докато на няколко крачки от него убийството беше вече задвижено.

— Познаваш ли този, уплашения?

— Да. Той управляваше някои публични домове. Намерили са го застрелян, така ли?

— Да. Убит. Цялата тази история отива много далеч.

Лола затвори очи и наклони глава. После въздъхна дълбоко и каза:

— На гърба има нещо.

Там имаше друг надпис: „Виж Т-9-20.“ Ако тирето между цифрите означаваше „до“, значи с тази снимка бяха свързани единайсет страници от някакво досие. Дали не бяха подробности от убийството на Ръс Бауен? Беше ли възможно Рижата да е знаела нещо повече за този случай от официалните власти? О, богове, ако това наистина беше така, нищо чудно, че Фини беше по петите й. Колко гледни точки можеше да има по този въпрос?

Не можах да открия нищо повече. Прегледах моята купчина още веднъж, но нито една от снимките не ми говореше нищо, така че си ги разменихме с Лола и започнахме отначало. Аз отново не открих нищо, но затова пък Лола отдели половин дузина снимки и ме посъветва да обърна внимание на жените. Бяха нейни бивши приятелки. Тя познаваше по физиономия и някои от мъжете, които не бяха случайни минувачи. Дрехите им бяха скъпи, на ръцете им блестяха големи пръстени.

На гърба на всичките имаше бележки, които насочваха към едно или друго досие. На шкафа за чинии имаше един плик и аз сложих снимките вътре и ги пъхнах в джоба си. Останалите захвърлих обратно в кутията и я изтиках настрана. Лола ме последва във всекидневната, наблюдавайки ме как кръстосвам стаята от единия ъгъл до другия. Когато тя ми протегна една запалена цигара, аз я поех машинално, дръпнах дълбоко и я смачках в една чиния.