Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Ще бъда. Какво е станало?

— Ще ти кажа. Десет минути. — Някой го повика и Пат затвори.

Точно след десет минути пристигнах в Раундтаун, проправих си път и намерих Пат в последното сепаре. Челото му бе прорязано от дълбоки бръчки, които преди това не бях забелязал, и го правеха да изглежда по стар. Като ме видя, той се насили да се усмихне и ми махна с ръка да седна.

Върху масата лежеше разгърнат вечерният вестник. Пат почука изразително върху едно крещящо заглавие.

— Имаш ли нещо общо с това?

Пъхнах цигара в устата си и я запалих.

— Ти по-добре знаеш от мен, Пат.

Той сви вестника на руло и го остави настрани със злобна гримаса на лицето.

— Не мислех, че имаш. Но трябваше да се уверя. Излязло е по някакъв начин на повърхността и обърка въшливата операция.

— По какъв начин?

Келнерът донесе две бири. Пат веднага изпи своята и си поръча нова, преди момчето да си е отишло.

— Върху мен оказват натиск, приятелю! Страшно ме натискат. Знаеш ли колко гнили подлеци има по света? Трябва да са милиони. Девет десети от тях живеят в нашия град. И всеки от тях контролира по един избирателен район. Обаждат се на някоя клечка и казват какво искат. Скоро тази клечка получава много такива обаждания. Значи трябва да реагира. И тогава започва натискът. По жицата започват да се разнасят думи да си седиш на задника, да забавиш темпото и това не са празни думи, зад тях се крие реална заплаха. Добре измислено, нали? Имаш в ръцете си такъв материал, а си принуден да го изхвърлиш.

Втората бира последва първата и още една беше по петите й. Никога не бях виждал Пат толкова луд.

— Мъча се да бъда прилично ченге — продължи той. — Опитвам се да се придържам към буквата на закона и честно да изпълнявам дълга си. Зная, че данъкоплатците имат решаваща дума в много неща, но сега започвам да се чудя. Натискът идва от всички посоки. Телефонни обаждания, намеци, че съм отишъл прекалено далеч, за да има връщане назад, напомняния, че съм само един полицай, някакъв си там капитан. Седи си тихо и не се ври където не ти е работата!

— Да минем на въпроса, Пат.

— Окръжният прокурор смята, че Ан Майнър е била убита. Той е независим и дейността му се намира пред очите на цялата общественост, затова на него не му се оказва натиск. Всичко се свежда до едно. Убийството на Ан Майнър може да се разследва, ако е необходимо, но острите ъгли трябва да се избягват. Това е цялата история. Разнесъл се е слух за съществуването на книгата с имената, но никой не знае, че са кодирани.

Тръснах пепелта от цигарата в пепелника и го погледнах.

— Искаш да кажеш, че със системата на „телефонните момичета“ и проституцията са свързани големи босове, които не искат техните имена да изплуват на повърхността, така ли?

— Да.

— И какво ще правиш?

Пат съвсем не беше щастлив. Той каза:

— Или продължавам работата си, изравям цялата мръсотия и получавам любезна покана за оставка, или се предавам, спасявам работата си и погребвам този случай, за да спася парите на данъкоплатците за бъдещите случаи.

Поклатих патетично глава.

— Такава е цената на честността. Какво избираш?

— Не знам, Майк.

— Ти си този, който трябва да реши, и то бързо.

— Знам. На първо време бих искал да си сменим значките. Ти не си толкова безмълвен.

— Нито пък ти, рожбо. Отговорът е ясен, не е ли така?

Погледите ни се срещнаха и Пат кимна бавно с глава. Злобна усмивка разкриви устните му и зъбите му отново бяха стиснати здраво.

— Подскажи ми.

— Ти си върши работата, а аз ще закова тези, които те безпокоят. Ако трябва, ще им натикам зъбите в гърлото, и то с най-голямо удоволствие. Но има и още нещо. Не трябва да ти казвам колко голям е този рекет. Момичета в блестящи дрехи и високите откупи са само едната страна на организираната проституция. Рекетът, шантажът — всичко това е тясно свързано. И следите водят към върховете. Достатъчно е да се развърже само един възел и цялото кълбо ще се разплете. Трябва да заловим някого, който ще зачурулика. За да спасят кожата си, ще запеят и останалите. Тогава ще се появи и доказателството.

Ударих по масата и стиснах пръстите си в юмрук с такава сила, че кожата на кокалчетата ми побеля.

— Имаме нужда от доказателства, Пат. Единственото, което трябва да правим, е да търсим доказателства. Има и други книги с имена и суми, старателно заровени някъде, и аз ще ги открия. Момчетата зад завесата няма да допуснат това. Сега те са подплашени и заличават следите. Това е паника, а в такива моменти грешките са неизбежни. Трябва само да сме готови и да чакаме.