Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Значи е необходима доста добра памет?

— Всъщност не е нужно да се помни чак толкова много. — Пат почука по книжката. — С малко усилия всеки може да го постигне.

Протегнах се към чашата и изсипах вътре остатъка от бирата.

— Струва ми се, че Лола позна един от знаците.

Мърей го употребявал за обозначаване на клиента. Тази малка играчка съдържа списъка на клиентите на Мърей и целия му бюджет.

Пат скочи на крака и в очите му лумна огън.

— Кучият му син, ако наистина е това, ще го разкъсаме на парчета! Ще разцепим този рекет точно по средата.

Езикът му започна да се смесва с изрази от детективските романи.

— Само временно — напомних му аз.

— По-добре е отколкото нищо. Ще си платят, че убиват хора. Къде я намери, Майк?

— В бърлогата на Мърей, във Вилидж. Докато сте го разпитвали, две от момчетата му са отишли там, за да приберат книжката. Изненадах ги. Заради тази проклетия се опитаха да ме пречукат. Замалко да ми връчат собствената ми глава.

— Можеш ли да ги идентифицираш?

— Не, не видях лицата им. Единият има рана на ръката и свежа синина на челото. Другият е негов приятел. Поразпитай в клуба. Мисля, че бяха телохранителите на Мърей. Завъртяхме рулетката толкова бързо, че Мърей не успя да измъкне сам тази книжка. Вероятно си е мислел, че никой няма да постави под въпрос смъртта на Ан.

— Може би си прав. Ще снимаме книжката и ще я дадем на експерт. Ако излезе нещо, веднага ще ти съобщя.

— Добре.

— Как да се свържа с теб?

— Сам ще те намеря.

— Не разбирам, Майк. Ти?

Той замълча, защото видя израза на лицето ми.

— Предполага се, че съм мъртъв.

— Мили Боже!

— Там, в бърлогата на Мърей, имаше трима.

Единият беше сам, отделно от останалите. Търсеше само пръстена на Рижата. Стреля по мен и сигурно ще се напикае, като разбере, че не ме е улучил.

Пат схвана веднага импликациите 2 2 Импликация — замесване, заплитане в нещо, вплитане, загатване, неизясняване напълно. — Б.кор.ел.изд. .

— Същият човек е убил блондинката, претърсил е апартамента ти и те е следил, докато не му се е отворил парашутът.

— Аха. В тъмния вход.

— И се е интересувал от пръстена?

— Да. Книжката беше у мен, но той дори не я потърси.

— Значи са налице две групи. И двете те търсят, но по различни причини.

— Може причината да е една и съща, а те да не знаят.

По лицето му се мярна усмивка.

— Те ще искат да разберат какво е станало с тялото ти. Ще долепят уши до земята и ще си отварят широко очите.

Кимнах.

— Нека си се чудят. Нека си мислят, че полицията нарочно пази това в тайна. Нека решат, че вие държите силен коз в ръцете си. Ще видим какво ще стане.

— М-м-м… — Това беше всичко, което Пат каза.

Тръгна към вратата, като вече прехвърляше през ума си различни варианти. Той се обърна, махна разсеяно с ръка за довиждане и излезе.

Лола взе празната бутилка и ме погледна косо.

— Ако си такъв, когато си мъртъв, нямам търпение да видя какъв ще бъдеш, когато възкръснеш.

Изпратих й въздушна целувка и Лола се отправи към кухнята. Върна се с още бутилки и с друго настроение.

— Можеш ли да ми разкажеш за… обиска?

Разказах й в общи линии какво беше станало, като пропуснах някои детайли. Лола поглъщаше жадно всяка дума и се мъчеше да следи разсъжденията ми. Свърших и й оставих време да смели информацията.

— Детските дрехи, Майк… Съвпада.

— Какво съвпада?

— Нанси имаше странни петна в коремната област. Пурпурночервени петна, които са характерни за бременните. Никога не съм я питала за тях.

— Вече открихме това. Детето се е родило мъртво.

— А бащата?

— Няма и следа от него.

Лола се замисли и започна да си гризе ноктите.

— Снимките, които откраднаха…

— Снимки от младежките й години.

— Не това.

— А какво?

— Онзи тип, който те причакал във входа, онзи, небрежният… Ти каза, че е взел само пръстена… че не е потърсил книжката, която е била у теб…

— Не знаеше, че е у мен.

— Не, нямам това предвид. Може би просто е взел снимките. Взел ги е, без да ги гледа. Щял е да вземе каквито и да било снимки.

Започнах да разбирам, но исках да се убедя.

— За какво намекваш, Лола?

— Нанси имаше фотоапарат. На времето е работила във фотоателие Куик Пикс. Може би са търсили снимки, които е правила там. А тези са взели случайно.

Звучеше напълно разумно. Целунах я по врата.

— Но мила моя, ти каза, че Нанси не е способна на шантаж.

— Казах, че според мен Нанси не би могла да шантажира. И сега мисля така. Но, кой знае…