Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Разбираш ли, че отново стигаме до Фини Ласт! Ако той стои зад всичко това, той ще намери каквото търси.

Лола покри ръката ми със своята и потърси пръстите ми.

— Майк, не се възбуждай прекалено бързо. Всичко трябва добре да се обмисли. Ако той не е оня тип…

— Напротив, именно той е оня тип. Сигурно съм го подценявал. Не можеш да разбереш какво става в главите им, Лола. Лицата им може да са празни като кокосов орех, но да крият могъщ мозък. По дяволите! Той е настигнал червенокосата, уплашил я е, а заедно с нея и много други хора. Той е жесток и гаден. Приличните хора обикновено се страхуват от такива типове. Би могъл да носи пистолет за по-голяма убедителност, макар това да не е предназначението на пистолета.

Значи Нанси е имала материал за шантаж… По думите на Фини — снимки на някакъв тип в хотела с едно момиче. Кой е той и кое е момичето? Може би самата Нанси? Ако фотоапаратът й е бил добър, би могъл да снима, автоматично през определени интервали. Фини е надушил това и е решил да намери снимките. По дяволите! Може би двамата са планирали този шантаж!

Знаем едно. Фини е претърсил стаята. Това гадно копеле е търсело и най-малката възможност. Но ето че стигаме до задънена улица. Фини има алиби. Когато Нанси е била убита, той е придружавал Бърин-Гроутин. Освен ако не се е изнизал за малко и не е поръчал на някой друг да свърши работата.

Лола поглъщаше всичко с израз, който ми напомняше за Пат и ме караше да преглъщам собствените си думи.

— Но ти каза, че мистър Бърин-Гроутин е направил категорично заявление… Освен това полицията е също толкова категорична, че онзи младеж е прегазил Нанси случайно — добави Лола. — Как ще обясниш това?

Отново усетих болка в гърдите и се облегнах назад.

— А! Не знам! Получава се някаква абсолютна каша. Ако е бил нещастен случай, тогава кой и защо е свалил пръстена? И защо толкова много си го искаха обратно. Загадката е в пръстена. Ако можех да разбера какво означава той, щях да зная всичко.

Запалих две цигари, пъхнах ги в устата си и ги запалих едновременно. Лола измъкна едната от устните ми и дръпна дълбоко. Когато затворих очи, тя каза:

— Не това имам предвид, Майк. Нанси е имала някакви снимки, които са били особено важни. Търсили са ги в стаята й… може би защото вече са притежавали пръстена. Но ти казваш, че не са ги открили. Тогава са претърсили твоята и са взели снимки, който не представляват никакъв интерес. Добре, ако предположим, че те не са имали никакво значение, тогава къде са тези, които имат значение?

Боже, как може да съм такъв невероятен идиот! Извадих цигарата от устата си и я угасих в дланта си, но не усетих никаква болка. Снимките, снимките… Нанси е изработила най-съвършената схема за шантаж, каквато някога е съществувала. Имала е снимки на всичка и всички и е била готова да ги пусне в действие, когато по време на посещенията си Фини Ласт е видял тези проклети неща и ги е поискал за себе си.

Разбира се, че беше така. Дребен бандит с големи претенции, намерил начин да пипне големите мангизи. Но преди да свърши работата сам, Нанси е стъпила накриво и е била прегазена от кола, което е причинило смъртта й. Може би Фини е наредил на някого да я следи и този някой е знаел за нея достатъчно, за да се сети да свали пръстена и открадне документите за самоличността й. Защо? Защото след установяването на самоличността й някой друг би могъл да докопа материалите пръв. Излизаше, че пръстенът е бил чиста случайност, а Нанси — обикновена изнудвачка.

Глупости. Все още не ми пукаше каква е била. За един кратък миг тя беше моя приятелка. Фини може и да не я е убил, но се е канел да го направи, което беше едно и също за мен. Скъпо щеше да ми плати за това! Блондинката също ми харесваше!

Подхвърли пръстена към тавана и Лола наниза пръста си в него. Тя изчака отново, давайки ми време да помисля. На глас аз казах:

— Фотоапаратът, Лола, къде ли може да е?

Отвърна ми с въпрос:

— Нима Нанси не ти е намекнала с нещо?

Червенокосата го беше направила.

— Аха. Бизнесът вървял зле. Фини нарочно разгонвал клиентите й. Опита се и мене да разкара. Имала нужда от мангизи, затова… заложила фотоапарата.

Всяка мисъл пораждаше нови. Детайлите от картината, които бяха разпръснати по цялата маса, сякаш бяха струпани изведнъж на куп от някаква невидима прахосмукачка. Някакви призрачни пръсти събираха парченцата и ги поставяха на местата им, колебаейки се от време на време, за да ми позволят да направя следващия си ход. Беше като игра. Първо те слагаха едно парче, аз слагах друго, след това те ми позволяваха да сложа две наведнъж, три, четири, подтиквайки ме да реша загадката сам. Но някои от парченцата не бяха на местата си и трябваше да ги държа настрани, докато им намеря точното място.