Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Веднага след като излезе, аз отидох до телефона и набрах номера на офиса.

— Съжалявам, но мистър Хамър го няма в момента — отвърна Велда.

— А къде е?

— Не мога да ви кажа… Той… Майк! Къде си, по дяволите! Защо не се заемеш с нещо? Аз никога…

— По-спокойно, пиленце. Някой пита ли за мен?

— И още как! Не смогвам да отговоря на всички.

— Кой се е обаждал?

— Първо, някакъв човек, който пожела да остане анонимен. Според, него работата била твърде конфиденциална. Обеща да се обади по-късно. После двама евентуални клиенти. Обясних им, че си зает, но и двамата мислеха, че ще зарежеш останалите си задачи.

— Казаха ли си имената?

— Да. И двамата са Джонсън. Марк и Джоузеф Джонсън. Не са роднини.

Майк измърмори. Джонсън беше най-разпространеното име в телефонния указател.

— Кой още?

— Някакъв тип на име Коби Бенет. Измъчих се, докато запиша името му, защото беше изпаднал в истерия. Крещеше в слушалката, че му трябваш незабавно, но защо, не ми обясни. Не остави никакъв номер, но звъня още три пъти.

— Коби? Какво ли е искал? Не каза ли нещо, Велда?

— Не.

Добре, карай нататък.

— Мистър Бърин-Гроутин се обади. Искаше да разбере дали чекът му е постъпил навреме в банката. Казах му, че ще му се обадиш. Помоли ме да ти предам да не се притесняваш, ако всичко е наред.

— Нищо не е наред, но вече е трудно да се притеснявам. Стой до телефона, малката. Отговаряй в същия дух на всеки, който се обади. Запомни едно: изобщо не знаеш къде съм и не си чувала нищо за мен от вчера. Разбра ли?

— Да, но…

— Без „но“. Говори свободно само с Пат и с едно момиче на име Лола. Ако имат нещо за мен, опитай се да ме намериш вкъщи или тук.

Продиктувах й номера на Лола и изчаках да го запише.

— Майк… за какво е всичко това? Защо не можеш…

Вече ми беше омръзнало да повтарям.

— Мислят ме за умрял, Велда. Убиецът смята, че вече съм на оня свят.

— Майк!

— Не се вълнувай. Нямам и драскотина. Куршумът улучи пистолета. Между другото, трябва да си купя нов. Чао, малката, довиждане.

Затворих и седнах на края на стола, разтривайки лицето си с ръце. Коби Бенет е изпаднал в истерия и иска да ме види. Не казва за какво… Интересно, кой от всички, търсили ме по телефона, е бил убиецът, обадил се, за да се убеди, че съм прегърнал чемшира. Поне зная кой е Коби.

Надявах се, че ще успея да го открия.

Измачканият шлифер лежеше на стола, а костюмът висеше като торба без пистолета под мишницата. Кобурът запълваше празното пространство, но не можеше да замести патлака. Затворих вратата, слязох по стълбите и излязох на улицата.

На Девето авеню взех такси и се насочих към магазина за оръжие на Истсайд. Собственикът на магазина — съдейки по възрастта му — е стрелял с оръжие още в каменната ера. Без да задава въпроси, той прочете разрешителното ми, свери снимката с оригинала и кимна. Избрах си един пистолет 45-ти калибър и взех покупката си заедно с напомнянето да съобщя в полицията за промяната на номера на оръжието.

Почувствах се много по-добре, като излязох от магазина.

Ако слънцето си беше легнало да нанка, щях да открия Коби Бенет за броени минути. Но през деня това беше доста по-трудно. В един павилион за цигари на ъгъла развалих пари и се настаних в телефонната будка, звънейки по всички любими на Коби заведения. Беше изчезнал. Много хора искаха да разберат кой се обажда. „Приятел“ — отвръщах аз и затварях телефона.

Понякога градът е по-лош и от джунгла. Всеки може да се загуби в него. В този ден се радвах на това обстоятелство. Можех и цяла седмица да се мотая по улиците, без да ме познаят, ако, разбира се, бях достатъчно предпазлив и не привличах вниманието. Край мен мина такси. Вдигнах ръка и когато то спря, се качих не без удоволствие. Казах адреса, затворих прозореца и започнах да масажирам врата си.

Пръстенът на Рижата се загуби. Изнудвачка ли е Нанси? От главата ми не излизаше погледът й в момента, когато й подадох парите. Никога няма да го забравя, защото тогава й казах, че това, с което се занимава, е равносилно на самоубийство.

Дори и не подозирах колко съм бил прав.

Нанси, момичето с обноски на дама и навици на проститутка. Момичето, което бе принудено да търгува с тялото си, за да живее. Нежно и добро момиче, което би трябвало да прекарва вечерите у дома, приготвяйки вечеря на любимия си. Вместо това, един бандит я беше тероризирал. Предложих й помощ и тогава очите й светнаха като свещи върху олтар. Бяхме станали приятели, дяволски добри приятели за това кратко време.