Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Старата дебелана в общежитието на Нанси каза, че се е появила само с няколко долара и нищо друго. Откъде ли е дошла? Дали не се опитваше да избяга от Фини Ласт? Коби Бенет беше казал, че лозите имат силен глас. Вероятно една червенокоса проститутка можеше лесно да бъде следена. Така че тя се е местила от квартира на квартира, опитвайки се да му избяга, и не е успявала. Оставила е някъде на сигурно място снимките, които той е търсел, и те сега си стояха там. Чакаха да бъдат намерени и точно сега някой ги търсеше и си губеше времето, защото смяташе, че съм мъртъв. Фини Ласт го очакваше голяма изненада.

Лола ме прегърна.

— Свърши ли?

— Почти. — Отпуснах се в едно спокойно предчувствие.

— Кога?

— Утре. Или вдругиден. Скоро. Утре започваме преследването. Първо, ще ми трябва нов пистолет. Пат ще ме уреди. След това започваме.

— Кой?

— Аз и ти, сладко писенце. Не забравяй, че ме смятат за мъртъв. Покойниците не се разхождат по улиците. Така че утре бедните ти крачета ще трябва доста да се поизмъчат, за да обиколят всички заложни къщи в града, докато не намерим фотоапарата. Върху квитанцията трябва да има адрес, а това е всичко, което ни трябва.

Лола се усмихна, протегна крака и бавно и съблазнително повдигна роклята си, като показваше все повече и повече от възхитителните си крака.

Веждите й бяха повдигнати по един възбуждащ начин и тя прошепна:

— Това дали ще издържи на много ходене?

Щеше да издържи на много голямо ходене.

Протегнах се и смъкнах роклята й надолу, нещо, което изобщо не беше в стила ми, но си струваше, защото Лола отметна назад главата си и се засмя, а аз я целунах, преди да успее да си затвори устните. Ръцете й се обвиха около врата ми и тя прошепна:

— Обичам те, Майк, обичам те, обичам те, обичам те…

Исках да й отвърна със същото, но тя ме разбра и ме спря с целувка. После стана и разгъна дивана и донесе възглавница от спалнята. Свалих си обувките и запратих вратовръзката на стола.

— Лягай да спиш — казах аз. — Ще отбележим възкръсването ми някоя друга нощ.

— Лека нощ, Майк.

Изпрати ми една въздушна целувка. Поклатих глава и тя се върна за истинска.

Лежах на чаршафите и се питах дали съм мухльо, изцяло преобразен, просто уморен или влюбен.

Реших, че съм само уморен, усмихнах се и заспах.

Събудих се от аромата на кафе и цвъртенето на бекон с яйца. Прозях се, протегнах се и се размърдах, когато Лола влезе, все така красива и сутринта, както и през нощта. Повика ме с пръст.

— Закуската е сервирана, господарю!

Тя се върна в кухнята, а аз се напъхах в панталоните и я последвах. Когато вече бяхме на масата, стана ясно, че Лола се е обадила в службата си, казала, че е болна и е получила разрешение да не ходи на работа няколко дни.

— Виждам, че доста те ценят.

Тя сбърчи нослето си.

— Харесва им моята техника.

След като закусихме, Лола отиде в спалнята, облече костюм, прибра косите си под шапката и изтри решително почти целия си грим, но това не я направи по-малко красива.

— Трябва да изглеждам така, сякаш мога да пазарувам само от заложни къщи и оказиони — обясни ми тя.

— Никой няма да ти повярва, миличка.

— Престани да се подмазваш.

Тя стоеше пред огледалото и дооправяше някои дребни подробности от външния си вид.

— Какво да казвам, Майк?

Седнах в креслото и изпънах краката си.

— Вземи указателя, направи списък на всички магазини и действай. Познаваш фотоапарата… Може би е на витрината, а може и да е някъде в магазина. Ако го видиш, веднага го купи. Помни, че ни трябва адресът на квитанцията. Измисли някаква история. И най-важното — дръж се естествено.

Извадих портфейла си и взех няколко банкноти.

— Вземи. За такси, бакшиши и за фотоапарата. Ако го намериш.

Лола пъхна парите в портмонето си.

— Майк, кажи ми честно — вярваш ли, че ще успеем?

— Това е единственият ни шанс. Нямаме за какво друго да се захванем.

— Тук ли ще бъдеш?

— Сигурно. Не знам.

Написах домашния си адрес, после този на офиса и след това прибавих телефона на Пат.

— Търси ме на тези места. Ако срещнеш затруднения, а аз не съм наблизо, обади се на Пат. Ясно ли е всичко?

Лола кимна.

— Струва ми се, че да. Няма ли вярната съпруга, която отива на работа, да получи целувка за сбогом от мързеливия си съпруг?

Хванах я за ръката и я притеглих към себе си, усещайки как по тялото ми се разлива приятен огън.

— Не искам да тръгвам — прошепна Лола. После се усмихна и ми махна от вратата.