Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Когато угарката опари пръстите ми, аз запалих колата и се насочих през града към адреса, който ми даде Коби. В Ню Йорк има много помийни ями, но аз се намъкнах в най-долнопробната. Еднопосочна улица, която свършваше до реката, дупки на плъхове — двуноги и обикновени — и кръчми на всеки ъгъл, населена с жени и мъже, които имаха плоския празен поглед на поражението, отпечатано на техните лица.

Гледах номерата и скоро открих този, който ми трябваше, но това беше само номер, защото от постройката не бе останало почти нищо. Входната врата зееше като уста на прокажен, обгорелите прозорци бяха мъртви.

Край на разследването! Изругах тихо и изключих двигателя.

До мен се приближи десетинагодишно хлапе, погледна ме и каза:

— Преди две седмици някой хвърли от прозореца запалена клечка кибрит върху купчината с боклук. Повечето от дамите загинаха.

В наше време децата знаят твърде много за годините си… Изпитвах ужасна нужда от едно питие. Кръчмата отляво беше най-близо, така че влязох вътре и застанах пред бара. Така бях стиснал юмруци, че ноктите се впиваха до кръв в дланите ми. Ама че работа! Няма ли за какво да се хвана? Зад всеки ъгъл имаше висока стена, която не можех да прескоча.

Барманът не ме попита нищо. Просто тикна чаша и бутилка под носа ми и отиде до касата, за да развали долара ми. Когато изпих и втората, той сложи и рестото в касата, след това се върна и зачака.

— Още една?

Поклатих глава.

— Само една бира този път. Къде е телефонът?

— В ъгъла. — Посочи с глава към края на бара, докато измъкваше бирата.

Влязох в кабината, пуснах една никелова монета и позвъних на Пат у дома му. Провървя ми. Той вдигна слушалката.

— Обажда се Майк. Приятелю, направи ми една услуга. В един от публичните домове е имало пожар. Интересува ме дали е проведено разследване и какви са резултатите. Можеш ли да разбереш?

— Сигурно, Майк. Кажи адреса.

Продиктувах адреса и Пат го повтори.

— Когато разбера, ще ти се обадя. Дай ми номера си.

Окачих слушалката, отидох да си взема една бира и се върнах до телефона, сръбвайки си по малко от тази помия в очакване на позвъняването. След минута телефонът иззвъня.

— Майк?

— Да.

— Пожарът е станал преди двайсет дни. Направено е подробно разследване. Огънят е избухнал случайно, а момчето, което е хвърлило запалената клечка през прозореца, все още е в болница. Пламъците блокирали предния вход, а задният бил затрупан с боклук. Никой не се е спасил. Три момичета загинали на покрива, две — в стаите, а две умрели, след като скочили през прозореца.

Преди да успея да кажа нещо за благодарност, Пат продължи с неприятни нотки в гласа:

— Казвай какво знаеш, Майк. Не си отишъл там само от празно любопитство и ако все още смяташ, че това е убийство, трябва да направим търговията. И то веднага.

— Добре, щом си толкова проницателен — изсмях се аз. — Още се мъча да науча коя е Рижата. Казаха ми, че преди да го удари на свободна практика, е работила тук.

Този път се засмя Пат.

— Това ли е всичко? Да ме беше попитал мен!

Замръзнах до телефона.

— Името й е Санфорд. Нанси Санфорд. Имала е няколко малки имена, но, изглежда, е харесвала най-много Нанси, затова решихме, че е собственото й име.

Скърцащите ми зъби вдигнаха повече шум от гласа ми.

— Кой ти каза?

— Имаме много хора, Майк. Двама патрулни го научиха.

— Може би знаеш и кой е убиецът?

— Разбира се. Същото онова момче. В лабораторията намериха следи от боя по дрехите й и парченца плат по автомобила. Всичко е много просто.

— Така ли?

— Аха. Освен това имаме свидетел. Най-малкото свидетел, който я е видял няколко минути, преди да бъде убита. Един чистач, който метял тротоара, видял как тя едва-едва се мъкнела, защото била мъртво пияна. Паднала, след това се надигнала и олюлявайки се, изминала още малко разстояние… После я намерили наблизо, в края на платното, където я изхвърлила колата.

— Намерихте ли близките й… някой, който я е познавал?

— Не, не можахме да стигнем толкова далеч. Доста добре е поработила. Заличила е всички следи от миналото си.

— И така, следва традиционната процедура. Дървен сандък… и край.

— А какво още, Майк? Като изключим осъждането на младежа, всичко вече е приключило.

— Помогни ми, Пат! — извиках аз на тази муцуна. — Ако заровиш ковчега й, преди да съм приключил, ще ти изкарам ангелите, нищо че си полицай!

Гласът на Пат звучеше спокойно:

— Ние не бързаме, Майк. Имаш време.