Андрю Клаван - Пътят на динамита

— За бога, Кенеди — възкликна, — ударил си го точно в гърлото.

— Така ли? — учуди се Бишоп и отпи от бирата си.

Двамата дебели бараби на бара се извърнаха, за да гледат. Изглежда представлението им харесваше. От време на време се споглеждаха и се усмихваха одобрително. Дребничкият пък скочи на крака. Заклати се на пети и пръсти и нервно дръпна от цигарата си. Биячът на Хиршорн скри усмивката си зад чашата е бърбън.

Барманът бе човек канара с бръсната глава. Останалата част от тялото му се състоеше от мускули, нашарени с татуировки. Той подсушаваше чашите с кърпа и наблюдаваше кавгата като всички останали.

— Не ме карайте да идвам да ви успокоявам, момичета — надвика музиката барманът. Имаше дълбок и продран като корабна сирена глас.

Крис вече бе успял да се хване за облегалката на стола. Опитваше се да се изправи на крака. Бишоп отдръпна чашата от устните си, пусна едно доволно „Еха!“ и я остави на масата.

— Знаеш ли, Крис, имам една теория — каза гръмогласно той. — Искаш ли да ти я кажа? Мисля си, че всеки мъж, който посяга на жена, трябва да има мека пишка. — Хвърли приятелски поглед към Крис, докато едрият мъж се изправяше на крака. — Това ми е теорията. Ти какво ще кажеш? Мислил ли си по въпроса?

Крис разтри гърлото си в опит да успокои дишането.

— Копеле ненормално. Можеше да ме убиеш.

— Всъщност можех да те убия на два пъти. Първия път, като ме сграбчи, и после за всеки случай, когато лежеше на пода и се опитваше да си поемеш дъх.

Репликата му разсмя бармана. Корабната сирена заглуши джубокса.

— О, божке — каза той.

Барабите също пуснаха по една усмивка.

Лицето на Крис бе почервеняло от задуха. Сега пък позеленя от гняв. Все още обаче бе прекалено разтреперан, за да предприеме нещо.

— Устата ти е прекалено голяма, малчо — посочи той с пръст Бишоп. — Не забравяй, че имам приятели в този град. Мога да се обадя тук-там.

Бишоп оголи зъби. Нямаше нужда да гледа към бияча. Знаеше, че той не отделя поглед от тях. Гледа и очите му блестят. Нямаше как да не е чул това. Крис и дрънканиците му, пиянските му заплахи.

— Така ли било? — попита Бишоп.

— Можеш да си сигурен, че е така — отвърна Крис.

Бишоп бръкна в малкото джобче на дънките си и извади монета от четвърт долар. Метна я към Крис. Монетата го удари по гърдите и издрънча на пода.

— Ами тичай тогава да им звъннеш — подразни го Бишоп.

— Стига, Кенеди — намеси се Мат. — Хайде, стига си се будалкал. Достатъчно. Седни тук да пием по едно и да си останем приятели.

Но Бишоп продължи да се хили срещу Крис. Нямаше намерение да спира. Поне не веднага.

— Ей, че ние сме приятели — каза той. — Аз съм приятел с всички. Дори с педали като тия, които не могат да чукат жените си и затова ги бият.

— Леле, майко — изхили се барманът. — Това беше удар под кръста.

Крис все още трепереше, но яростта не му даде време за размисъл.

— Хайде да те видим! — викна дрезгаво той. — Сега вече няма да ме изненадаш, копеле мръсно.

— Правилно — отвърна тихо Бишоп. — Сега вече си готов, нали?

— Хайде де, ставай. Ставай и се бий като мъж.

Бишоп бавно остави чашата си.

— Бия се като мъж само с мъже — каза той.

Крис грабна един стол и отстъпи, за да замахне с него към Бишоп. В следващия миг се озова на пода. Лицето му кървеше, а от устата му се носеха стонове. Бишоп се бе отдръпнал от стола и минал от вътрешната страна, за да избегне удара. После блокира ръката на Крис, заби лакът в брадичката му и го ритна в глезена, за да е сигурен, че противникът му ще се озове на земята. Накрая, за по-сигурно, го ритна в корема.

— Така сигурно боли — ухили се единият от дебелите бараби на бара и поклати глава.

— Божичко, Кенеди — въздъхна Мат.

— Олеле — присъедини се и другият. — Хайде, стига вече.

Бишоп се пресегна за чашата си. Изпи бирата на крак.

Барманът се облегна тежко на тезгяха.

— Хей, господинчо — избоботи той. — Мисля, че беше достатъчно ясен.

— Свърших — кимна Бишоп.

Надвеси се над Крис, все още с чаша в ръка:

— Ако имаш да ми казваш още нещо, знаеш къде съм — подхвърли.

Крис не отговори. Беше прекалено зает да се превива, да стене, да се държи за корема и да плюе кръв. Бишоп го огледа спокойно. „Копеленцето сигурно ще си го изкара на Катлин“, помисли си. Беше унизен. Щеше да я пребие. Но нямаше какво да се направи. Поне Бишоп не се сещаше. Искаше да унижи Крис пред бияча на Хиршорн, за да му покаже кой е по-добрият. И го направи. Ако Крис се прибере и реши да си го изкара на Катлин — лошо. Така разсъждаваше Бишоп по въпроса.