Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Ей, Кенеди — изкрещя и му махна да се приближи.

При споменаването на името му Крис замръзна. Усмивката се свлече от лицето му. Заби поглед в Бишоп и не го свали оттам и за секунда. Бишоп се спря на бара, поръча си бира, изчака да му я донесат и чак тогава се приближи към масата им. Крис го следеше неотлъчно.

Бишоп дръпна един дървен стол от съседната маса и седна при тях. Идваше направо от Катлин. Погледна небрежно Крис. Погледът му казваше: „Патката ми още е влажна от слузта на жена ти.“ Искаше да предаде посланието на Крис, за да го ядоса още повече. Успя. Крис се вбеси, без самият той да знае точно защо. Просто се вбеси. Гледаше небрежната усмивка на Бишоп. Опъна здрава глътка от бирата, сякаш за да загаси огъня в гърдите си. „Добре“, помисли си Бишоп.

— Ей, Кенеди — каза Мат. Говореше високо, точно до ухото на Бишоп. Ръкомахаше възбудено. Беше пиян. — Я кажи сега какво мислиш. Какво гласи член 121? Дали е „най-малко осем часа без алкохол преди полет“ или „който пие, зло не мисли“?

Мат и другият тип се разхилиха с все сила. Бишоп пусна една усмивка, колкото да не е без хич.

— „Не пипай бутилката и лоста по едно и също време“ — обади се другият. — Не беше ли така?

— Или с една и съща ръка? — продължи да остроумничи Мат.

Последва нов изблик на гръмогласен смях. Мат и другият се разтресоха и затропаха по масата от удоволствие. Не и Крис. Крис продължи да зяпа Бишоп, да разглежда небрежната му усмивка, наглото изражение, без да разбира какво точно вижда, без да схваща репликата за слузта на жена му. Или може би я разбираше, но не му се искаше да я проумее.

— Струва ми се, че Крис е най-големият специалист по този член — каза тихо Бишоп. — Виждал съм осемте му часа да минават сякаш са обедна почивка.

Ха-ха-ха, разхилиха се Мат и другият.

— Да, бе — подхвърли Мат. — Чух, че старият Хиршорн лично дошъл да ти срита задника за тази работа.

Ха-ха-ха, продължиха да се кикотят те.

— Ей, Крис, бас ловя, че старият Хиршорн не си е губил времето с теб — изказа се и другият.

— Знаеш ли кои са трите най-безполезни неща в тоя живот? — попита Мат. — Небето над теб, пистата долу…

— … и циците на монахиня! — завършиха двамата в един глас.

— А да приказваш на Крис да остави бутилката е четвъртото — додаде Мат. — Четвъртото безполезно нещо.

Бишоп погледна Крис. Струваше му се, че може да долови дишането му дори през кикотенето на останалите и през кънтри музиката от джубокса. Премести поглед към бияча на Хиршорн до бара. Горилата отново скри усмивката си зад чашата. Очите му не спираха да блестят. Бишоп пак се загледа в Крис. Зачуди се колко ли е пиян, колко ли е оглупял.

— Другото, което казват, е, че човек изтрезнява от височината — рече той. — На три хиляди метра във въздуха дори и пияница няма да насилва самолета си.

— Така е — съгласи се Мат.

— Във всеки случай, не и както насилва жена си.

Мат и другият тип нямаха никаква представа какви точно ги дрънка Бишоп. Те просто се смееха на всичко. Продължаваха да се хилят и когато Крис скочи на крака.

— Какво, по дяволите, означава това? — извика Крис.

— Ей, ей, я сядай, че свят ми се завива от теб — дръпна го Мат.

— Кротко — отвърна спокойно Бишоп. — Такава е приказката.

— Правилно, такава е приказката — намеси се и другият.

— Сядай сега.

— Само си затваряйте устата за жена ми — предупреди Крис. Нямаше да търпи повече. Не беше чак толкова пиян. Накани се да седне. — И стига си се въртял около нея — измърмори. — Просто стой по-далеч.

Бишоп хвърли фаса си на пода и го смачка с пета.

— Вярно, че е трудно човек да се върти около нея, но все някой трябва да го прави.

Това преля чашата. Не беше нужно повече. Крис се надвеси над него.

— Ставай — подкани злобно.

— О, я стига, Крис — каза Мат в опит да запази доброто настроение. — Не виждаш ли, че те будалка.

— Не си пъхай носа, където не ти е работа — сряза го Крис.

— Ставай — обърна се той отново към Бишоп.

— И защо трябва да ставам? — попита Бишоп и изду бузата си е език. — Пия си тук…

Крис сграбчи тениската му с две ръце. Изправи го на крака. Докато се вдигаше от стола, Бишоп замахна и удари Крис в гръкляна. Очите му изскочиха. Каубойската му шапка отлетя встрани. Той се свлече на пода и се хвана за гърлото. Бишоп седна.

— … бирата — довърши.

Отпи от бирата си. Крис се надигна на лакът. С другата ръка продължаваше да стиска гърлото си. Дишаше тежко, изплезил език.

Мат опита да се изхили, но без успех. Погледна към Крис и усмивката замръзна на устните му. Обърна се към Бишоп: