Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Непрекъснато си противоречите, детектив Роскани. Казвате ми, че единствените отпечатъци по оръжието са били на Валера, и същевременно искате да повярвам, че брат ми е натиснал спусъка. А после най-усърдно обяснявате как не е можел да си позволи разходи нито за пушката, нито за наема. Накъде биете?

— Парите с дал някой друг, мистър Адисън.

Хари гневно се озърна към Пио, после пак погледна Роскани.

— Кой?

Полицаят дълго мълча, после бавно вдигна ръка с димяща цигара между пръстите, насочени право към Хари.

— Вие, мистър Адисън.

Устата на Хари пресъхна. Помъчи се да преглътне, но не успя. Значи затова си бяха дали толкова труд да го посрещнат и доведат в управлението. Каквото и да бе станало, Дани стоеше на първо място в списъка на заподозрените, а сега се мъчеха да натопят и него. Нямаше да им позволи. Той рязко стана и бутна стола назад.

— Искам да се свържа с американското посолство. Незабавно.

— Обясни му — каза Роскани на италиански.

Пио се отдели от прозореца и прекоси стаята.

— Знаехме, че пристигате в Рим. И точно с кой полет ще кацнете, но не по причината, която ви хрумва в момента. — И в говора, и в стойката Пио изглеждаше по-спокоен от Роскани… или може би просто приличаше на американец. — В неделя потърсихме помощ от ФБР. Докато ви открият, вече летяхте насам. — Той седна на ръба на бюрото пред Роскани. — Ако искате, имате право да разговаряте с посолството. Но разберете, че когато го сторите, тутакси ще ви свържат с легат .

— Не и без адвокат.

Хари знаеше какво означава легат . Съкращение от „легално аташе“ — така наричаха специалните агенти на ФБР, прикрепени към американските посолства в чужбина, за да осигуряват връзка с местната полиция. Но заплахата вече не го впечатляваше. Макар че беше замаян и потресен, нямаше да позволи никому — било то от римската полиция или ФБР — да го разпитва по този начин без присъствието на отличен специалист по италианско наказателно право.

Роскани се озърна към Пио.

— Richieda un mandato di cattura.

— Говорете на английски — гневно възкликна Хари.

Роскани се изправи и излезе иззад бюрото.

— Казах му да поиска заповед за задържане.

— На какво основание?

— Един момент.

Пио погледна Роскани и кимна към вратата. Без да му обръща внимание, Роскани продължаваше да се взира яростно в Хари, като че лично той бе убил кардинал Парма.

Пио го дръпна настрани и каза нещо на италиански. Роскани се поколеба. Пио добави още няколко думи. Роскани омекна и двамата излязоха.

Хари изчака вратата да хлопне зад тях и извърна глава. Дългокосата жена зад компютъра го гледаше втренчено. Той сви рамене и отиде до прозореца. Просто за да направи нещо. През дебелото стъкло видя долу тясната калдъръмена улица и отсрещната тухлена сграда. В края на уличката имаше здание, напомнящо пожарна. Чувстваше се като в затвор.

В каква каша се бе забъркал, по дяволите? Ами ако се окажеха прави и Дани имаше пръст в убийството? Не, невъзможно. Наистина ли? Като юноша Дани бе имал проблеми с полицията. Не кой знае какви, но все пак проблеми, както става с повечето немирни хлапета. Дребни кражби, вандализъм, свивания, размирици. Това бе и една от причините да постъпи в морската пехота — за да се научи на дисциплина. Но тия неща лежаха в далечното минало; бе загинал като зрял мъж и дългогодишен свещеник. Хари просто не можеше да си го представи като убиец. И все пак — не му се искаше да го мисли, ала бе вярно — морските пехотинци знаеха как да убиват. Ами телефонното обаждане? Дали не се бе обадил тъкмо по тази причина? Дали не бе имал с кого да поговори, след като е извършил престъплението?

Вратата изскърца и влезе Пио. Хари погледна зад него, но Роскани не се появи.

— Имате ли хотелска резервация, мистър Адисън?

— Да.

— Къде?

— В „Хаслер“.

— Ще наредя да откарат багажа ви там. — Пио бръкна в джоба си, извади паспорта на Хари и му го подаде. — Ще ви трябва, когато се настанявате.

Хари зяпна.

— Мога ли да си вървя?…

— Вероятно сте уморен… от скръб и от пътуването. — Пио се усмихна любезно. — И от този сблъсък с полицията, за който едва ли сте се готвили. Може би наложителен според нас, но не твърде гостоприемен. Бих искал да ви обясня какво се случи и какво става в момента… На четири очи, мистър Адисън… В края на улицата има едно тихо заведение. Харесвате ли китайската кухня?

Хари още не можеше да се опомни. Доброто ченге и лошото ченге. Също като в Щатите. В момента Пио беше добро ченге, съюзник на Хари. Ето защо Роскани водеше разпита. Но явно не бяха свършили и смятаха да продължат по този начин. В крайна сметка не му оставяха избор.