Траян Първанов: Изповед на Пилат Понтийски

Цезаре Тиберий,
върху двете ми ръце провинцията тегне с дребни грижи
и в загадъчната столица на изтока Ерусалим
мътното пришествие на местните вълнения се движи
като млад пустинник в расото на историческия дим.

Миналата нощ, пред Пасхата, в двореца нощните ми стражи
някакъв си просяк подир разпита доведоха насам.
Не можа и дума смислена през лунния брътвеж да каже
и не зная как ли е Пророк, щом беше сякаш глухоням.

Да го съдят градските управници… Те знаят само Кръста.
Май му бяха смазали в побойщата и дясната ръка —
да не прави, Цезаре, с прекършените богомолски пръсти
лудия си знак, защото вярата Му крепнела така.

С устните си, като камъни от вавилонски лишей сиви,
сам ли Си говореше, болезнено разтваряше уста
и не виждах ли кръвта Му, кипнала по гвоздеи ръждиви?
Сигурно по тъмно ще Го изведат през градските врата.

Съжалявам, Цезаре, че в Гетсиманска врява на събратя
снощи паднал е в прегръдките на сребърния си събрат,
пък и кой с пророчество сред хората в Юдея Го изпрати,
като знае, че с нищожния си дух тук всеки е богат?

В късото си време праведни послания пося наслука
и посипа живо слово в голата пустиня на греха,
но не вярвам, че в мравуняка на простолюдието тука
може да разчисти и след Второто пришествие леха.

Как да Го помилвам, като хората с двусмислици обърка
и това, което в полунощ ми каза доверчиво тук,
сигурно е разбираемо в градините на чужда мъка.
Тук човешката десница повече се кръсти на юмрук.

Мойте поданици виждат колкото магарешки копита,
но е важно да не чувстват раните по своите души.
Утре с двамата осъдени ще го прекарат през тълпите.
И навярно няма никой с вярата си да Го утеши.

И не зная двамата разбойници, разпънати край Него,
ще Му бъдат ли телохранители и в онзи свят отвъд,
но ще слезе, Цезаре, в пустинята такава змийска жега,
че ще се удави в мътната си пот и слънчевата плът.

Днес Го чакат Кръста, копието, гъбата и смъртни рани,
че присъдата му, Цезаре, от градския свещеник чух.
Тук Исус за хората неразбираем гостенин остана,
че живееше неподходящ за безпросветния им дух.

В пясъка на времето от дирите на толкова предтечи
в лековитата ни памет сякаш не остана и следа
и животът Му в часовника на мъртвото море изтече,
отбелязан с денонощен изгрев на пророческа звезда.

Мога да го отърва, но нямам дял от разприте им Божи.
Нека да направи чудо от заскитания Си живот
и на дървения Кръст ръцете примирено да положи,
и на друго място да намери истинския Си имот.

Болно ми е, че по тялото на снежния небесен мрамор
облакът на тленното кръстосва с разрушителния бяс
и се мятам в тежката просъница на земната си драма,
увенчана с мимолетната илюзия за римска власт.

Поведат ли Го нататък радостните фарисейски стражи,
ще Му се покланят птици и ще никнат в пътя Му треви,
но и аз, най-сетне откровено свойта истина да кажа,
че е време в люлката на Бащиния сън да Си върви.

Тъй било му писано, защото из провинцията пуста
в примката на златна мълния човечеството онемя
и Христос през кървавия шепот от разкъсаните устни
опрости ни прашната бездушна глъч по нашата земя.

Цезаре, навярно Бог е майсторът на цялото ни време,
който с яки пръсти мрачните юзди на хаоса държи,
но не може хорския Спасител от Голгота да отнеме,
въпреки че трябваше ми в коледната пустош от лъжи.

Синият озон на крехката разлистена всемирна вяра
съживява пепелищата на вечния ни земен сплин
и съм сигурен, че Господ преднамерено обърна Зара,
цял живот да ни разкайва с мъките на Неговия Син.

Дългият кошмар преваля и под сенки на градини сухи
в ледената нощ лудяха побеснели яростни петли
и косматите уши на яловите облаци ги чуха,
от които пясъкът в провинцията вместо дъжд вали.

Но да спя, че утре, Цезаре, пак трябва да се управлява,
Империята е затънала до гуша с фарисейската злина,
дето знойната виелица в безименната лека плява
не отсява блясък на сеитбени пшеничени зърна.