— Не само банкови, а, да речем… и свързани с въпроса къде влагат своите — Хари внимателно подбра думата — … инвестиции?
— Все едно… Решават кое е важно, после внедряват секретен сътрудник колкото се може по-близо до източника.
Хари усети как по гръбнака му плъзват ледени тръпки. Близо до източника — като личен секретар на кардинала, управляващ инвестициите на Светия престол.
— А може ли — продължи той — този отговорник за Италия да е римският резидент на ЦРУ?
— Да.
— И кой ще знае за действията му?
— Има една ограничена категория строго охранявани сътрудници, наречена лира — съкратено от „личностно разузнаване“. Внедряват ги много дълбоко. Още по-дълбоко внедрени, което е най-вероятно при деликатните отношения САЩ — Ватикана, са сътрудниците с кодово название ноп — съкратено от „неофициално прикритие“. Пазят ги в тъй строга тайна, че дори директорът на ЦРУ често не знае за тях. Агентът нопсе вербува лично от местния резидент за внедряване на строго определено място. Обикновено това се извършва с далечен прицел — трябват години, докато агентът се издигне и спечели пълно доверие.
— А може ли такъв агент да бъде… духовно лице?
— Защо не?
Хари не помнеше как остави слушалката, как напусна кабинета и тръгна сред смога и августовската жега по Родео Драйв. Не помнеше дори как и кога е пресякъл булевард Уилшър. Просто изведнъж се озова в универсалния магазин „Ниман-Маркус“ и една много красива млада жена му показваше вратовръзки.
— Не, не ми допада — поклати глава Хари. — Нека сам да огледам…
— Разбира се.
Жената го озари с кокетна усмивка. Преди време не би пропуснал подобен случай. Но сега нямаше настроение за флиртове. Може би никога повече нямаше да има. Днес беше сряда. В събота го чакаше полет до Италия, за да се срещне с родителите на Елена. Само за нея мислеше, само нея сънуваше, само нея усещаше с всеки дъх. Или поне така бе досега, до телефонния разговор с кореспондента на „Тайм“. Но по пътя насам в паметта му бе изплувал съвсем ясно споменът как на ватиканската гара застана пред Томас Кайнд и дръзко заяви срещу дулото на картечния пистолет: „Брат ми дори не подозира колко добре го познавам.“
Ноп, „неофициално прикритие“, агенти, пазени в тъй строга тайна, че дори директорът на ЦРУ често не знае за тях.
Дани.
Боже господи, може би изобщо не познаваше брат си.
Allan Folsom
Day of Confession, 1998
Издание
Алън Фолсъм. Ден за изповед
Американска. Първо издание
Издателство „Обсидиан“, София, 1998
Редактор: Димитрина Кондева
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-60-2
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/27859
Последна корекция: 15 юни 2013 в 08:35
Централна служба за наблюдение (ит.). — Б.пр.
„Пленарни заседания на Болтиморския католически съвет“ (лат.). — Б.пр.
Старши инспектор Джани Пио, Главно управление на римската полиция, отдел „Убийства“ (ит.). — Б.пр.
Не разбирам английски (ит.). — Б.пр.
Да се подготвим? (ит.) — Б.пр.
Застреляй го (ит.). — Б.пр.
Maschinenpistole kurz — къси картечни пистолети (нем.). — Б.пр.
Извинете, отче (ит.). — Б.пр.
Как се казвате? (Ит.) — Б.пр.
Извънредно спешно (ит.). — Б.пр.
Копеле (ит.). — Б.пр.
Рус (ит.). — Б.пр.
Одраскан (ит.). — Б.пр.
Добър вечер (ит.). — Б.пр.
Господ да те пази (ит.). — Б.пр.
Беглец (ит.). — Б.пр.
Разбирате ли? (ит.) — Б.пр.
Благодаря. Хиляди благодарности (ит.). — Б.пр.
Добър ден, господине (ит.). — Б.пр.
Извинете (ит.). — Б.пр.
Добре (ит.). — Б.пр.
Противопожарна охрана (ит.). — Б.пр.
Линейка (ит.). — Б.пр.