Алън Фолсъм - Ден за изповед

Никой не отговори.

Адриана бавно се размърда и пристъпи към Кайнд. Хари я погледна с недоумение. Тя се озърна и поклати глава.

— Излизай! — пак заповяда Кайнд. — Иначе аз ще дойда.

Времето сякаш застина, после иззад вратата се подаде побеляла глава. От канцеларията излизаше началник-гарата. Бяла риза, черни панталони. Стар, вероятно наближаваше седемдесетте. Кайнд му направи знак да се приближи. Човекът бавно тръгна напред. Стреснат, изплашен, объркан.

— Кой друг е вътре?

— Никой…

— Кой отвори портата?

Човекът вдигна ръка и посочи гърдите си с пръст.

Хари видя как очите на Кайнд хлътват по-дълбоко в орбитите си и разбра, че ще стреля.

— Недейте!

Кайнд го погледна.

— Къде е брат ви?

— Не го убивайте, моля ви…

— Къде е брат ви?

— Не знам… — прошепна Хари.

По устните на Кайнд трепна лека усмивка, пръстът му натисна спусъка и се раздаде глух трясък.

Елена видя с ужас как бялата риза на началник-гарата избухна в червено. За момент старецът остана прав, после залитна назад, извъртя се и рухна на една страна върху прага на канцеларията.

Хари дръпна Елена към себе си и извърна главата й настрани от ужаса.

Адриана пристъпи още една крачка към Томас Кайнд.

— Щом искате брат ми, ще ви отведа при него — каза изведнъж Хари.

Изобщо не се съмняваше, че Томас Кайнд е луд за връзване и ако Дани се появи, всички ще загинат незабавно.

Томас Кайнд зареди нов пълнител.

— Къде е той?

— Вън… близо до портата. Щяхме да спрем, за да го вземем…

— Лъжете.

— Не.

— Лъжете. Двете крила на портала се прибират в стената. Наоколо няма нищо. Всичко се вижда като на длан.

Изведнъж Кайнд усети приближаването на Адриана и се завъртя към нея.

— Внимавай… — предупреди я Хари.

— Какво правите? — попита Кайнд.

— Нищо… — Тя пристъпи още мъничко, само половин крачка. Гледаше Кайнд право в очите.

— Адриана, недей — обади се Хари.

Адриана спря. Беше само на метър и половина от Кайнд.

— Вие сте онзи, който уби римския кардинал.

— Да.

— През последните минути убихте още четири души…

— Да.

— А когато откриете отец Даниъл, ще сторите същото с него… и после с нас…

Томас Кайнд се усмихна и Хари усети, че разговорът му доставя огромно удоволствие.

— Може би…

— Защо? — рязко попита Адриана. — Какво общо има това с Ватикана и отравянето на езерата в Китай?

Хари я гледаше и се чудеше какво прави. Защо предизвикваше въоръжения Кайнд, след като нямаше какво да спечели?

Изведнъж проумя. В същия миг го разбра и Кайнд.

— Записвате всичко, нали? Миниатюрна камера на ревера, видеото се върти…

Кайнд се усмихна, развеселен от разкритието. Адриана също му се усмихна.

— Защо не отговорите на въпроса ми? После ще го обсъдим…

Сетне всичко стана за част от секундата. Томас Кайнд вдигна картечния пистолет. Приглушеният трясък отекна отново. По лицето на Адриана се изписа неописуема изненада. Тя залитна назад и падна по гръб.

Елена се дръпна от Хари, погледна назад и застина от ужас. Томас Кайнд не я забеляза. Беше потънал изцяло в собствените си действия. Хари видя как жилите по шията и челото му се издуха, докато пристъпваше над трупа на Адриана. Продължаваше да стреля — вече не на серии, а с единични куршуми. Коленичи, усмихна се и пак я простреля, после още веднъж, сякаш извършваше любовен акт.

Всичко бе станало твърде бързо. Твърде жестоко и извратено. Хари нямаше време да реагира. Оставаха само тримата — той, Елена и Томас Кайнд. Насред огромната зала. Наоколо нямаше нищо. Нито прикритие, нито път за бягство.

Хари тръгна напред. Право към Кайнд. Кайнд го видя, завъртя се и вдигна картечния пистолет.

— Хари !

Гласът на Дани прокънтя изведнъж из пустата гара. Хари застина.

Кайнд също. Само очите му шареха из полумрака.

Внезапно Хари пристъпи пред дулото, точно между Кайнд, Елена и вратата зад нея.

— Елена, изчезвай. Веднага!

Хари гледаше Кайнд в очите. Говореше властно и напрегнато.

Елена се завъртя колебливо.

— Изчезвай !!!

Изведнъж тя побягна. Втурна се към вратата. След миг прекоси залата и изчезна.

— Томас Кайнд! — отекна отново гласът на Дани. — Пусни брат ми!

Кайнд усещаше в дланта си дръжката на картечния пистолет. Очите му продължаваха да шарят. През полумрака към слънчевите петна сред залата, отново към полумрака.

— Тя си отиде, Кайнд. Така или иначе, твоята работа свърши. И да застреляш брат ми, не печелиш нищо. Аз ти трябвам.