Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Покажи се.

— Първо го пусни.

— Ще броя до три, отче. После почвам да го разкъсвам парче по парче. Едно…

През прозореца на канцеларията Хари зърна Елена да се катери по стълбичката на локомотива. Зачуди се какво я прихваща.

— Две…

Изведнъж отвън долетя пресекливият писък на локомотивната свирка. Кайнд не му обърна внимание. Насочи картечния пистолет към коляното на Хари.

— Дани! — изкрещя Хари. — Коя е думата?… Коя е думата, Дани? — Той завъртя очи към Томас Кайнд. — Брат ми дори не подозира колко добре го познавам. — Коя е, Дани?… Думата!

Викът му отекна хилядократно сред каменните стени на пустата зала.

— Урра !

Внезапно количката на Дани изникна иззад една преграда сред плътната сянка в дъното. Хари го видя как върти колелата с две ръце. Изчезна в кръг ослепителна светлина, падаща от високите прозорци.

— Урра ! — изкрещя на свой ред Хари. — Урра !

— Урра !

— Урра !

Кайнд не виждаше нищо, освен ослепителна светлина! Хари тръгна към него.

— Урра ! Урра ! — повтаряше той, без да откъсва поглед от терориста. — Урра ! Урра !

Изведнъж Кайнд завъртя пистолета към Хари. В същия миг инвалидната количка на Дани се понесе напред.

— Ууууррраааааа !

Келтският крясък на Дани прокънтя като гръмотевица между коравите мраморни стени и количката отново изникна сред полумрака.

— Сега ! — изкрещя Хари.

Преди Кайнд да завърти докрай пистолета към Дани, той вече хвърляше последните бирени бутилки. Една. Втора. И те избухнаха в краката на Кайнд сред облак от пламъци.

За кратък миг Томас Кайнд усети как картечният пистолет подскача в ръката му, после престана да вижда. Навсякъде имаше само огън. Завъртя се и побягна. Но за да тича, трябваше да си поеме дъх. И без да осъзнае, той вдъхна горящия облак, засмука пламъците дълбоко, подпалвайки дробовете си. Прониза го неописуема болка. Сетне вече нямаше въздух нито да вдиша, нито да издиша, нито дори да изпищи. Знаеше само, че гори и че тича. После времето сякаш застина. Беше навън. Видя небето над себе си. Видя грамадната отворена порта в стената на Ватикана. Странно, въпреки необятната болка, изпълваща всяка частица от него, той изведнъж усети безметежен покой. Нямаше значение какво е сторил с живота си и в какво се е превърнал; за Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд най-сетне идваше краят на болестта, която бе завладяла душата му. Нищо, че трябваше да плати невъобразима цена. След няколко мига щеше да бъде свободен.

Под воя на локомотивната свирка Скала и Кастелети тичаха покрай релсите. Стрелба, сигнали, влакът още не тръгваше. По дяволите всичко, щяха да влязат.

Изведнъж двамата спряха. От широката порта изскочи пламтящ човек и хукна по релсите срещу тях.

Полицаите стояха като вкаменени. Не смееха дори да дишат. Човекът отмина. Още два метра, още пет. После краката му се заплетоха, той залитна още малко напред и рухна на релсите. Бе навлязъл на не повече от трийсет метра в Италия.

Хари чу как масивната желязна порта се захлопва с глух трясък. Отпред една линейка си проби път през синьото море от въоръжени швейцарски гвардейци и подкара към перона на гарата. После върна малко назад и спря до локомотива. Двама санитари и лекар изскочиха отвътре и изтичаха към Елена, която бе коленичила до Херкулес. Светкавично сложиха венозна система и прехвърлиха джуджето на носилка; след секунди линейката вече се отдалечаваше през редиците на ватиканската армия.

Хари гледаше подир нея и му се стори, че отнася и частица от неговата душа. Най-сетне той извърна глава и видя, че Дани го гледа от инвалидната количка. По очите му разбра, че виждат едно и също; позната до болка сцена — как линейката отнася любимо същество, а двамата стоят безпомощно един до друг. Вече двайсет и пет години от онази страшна неделя, когато пожарникарите изнесоха от заледеното езеро трупа на сестра им, повиха я в одеяло и линейката я отнесе сред зимния здрач. Почти нямаше разлика — само бе минал четвърт век, бяха в Рим и Херкулес още дишаше.

Изведнъж Хари осъзна, че е забравил за Елена. Завъртя се и я видя самичка, облегната до локомотива. Гледаше ги, без да забелязва въоръжените войници наоколо. Сякаш усещаше, че между двамата братя става нещо изключително важно и искаше да бъде част от него, ала не смееше, боеше се да не я отхвърлят. В този миг тя стана за него най-скъпото същество на света.

Инстинктивно, без изобщо да мисли, той пристъпи към нея. И пред Дани, пред безликата маса от сини войници наоколо я целуна с цялата си нежност и обич.