Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Защо тъкмо вас е решил да потърси?

— Той каза… че няма с кого да поговори…

Роскани и Пио отново се спогледаха.

— Бихме желали да чуем записа на телефонния ви секретар.

— Изтрих го.

— Защо?

— Защото касетата беше пълна. Нямаше да записва новите съобщения.

— Значи няма доказателства, че е било запис. И че не е разговарял лично с вас или с другиго.

Хари подскочи на стола.

— Какво намеквате?

— Че може би не ни казвате истината.

Хари с усилие потисна гнева си.

— Първо, по време на обаждането в дома ми нямаше никого. Второ, по това време бях в студиото на „Уорнър Брадърс“ в Бърбанк, Калифорния, където обсъждах филмов договор с един мой клиент, сценарист и режисьор, както и премиерата на новия му филм. За ваше сведение филмът току-що излезе на екран.

— Как се нарича?

— „Лунното куче“ — глухо изрече Хари.

Роскани го изгледа втренчено, после се почеса по главата и записа нещо в бележника.

— А името на този сценарист и режисьор? — запита той, без да вдига очи.

— Хесус Аройо.

Този път Роскани надигна глава.

— Испанец.

— Латиноамериканец. По-точно мексиканец. Роден и израснал в източните квартали на Лос Анджелис.

Хари започваше да се ядосва. Притискаха го, без да му кажат каквото и да било. Държаха се тъй, сякаш смятаха, че не само Дани, но и самият той е виновен за нещо.

Роскани смачка цигарата си в пепелника.

— Защо брат ви уби кардинал Парма?

Изненадата го зашемети като удар.

— Какво?…

— Защо брат ви уби кардинал Розарио Парма, папски наместник в Рим?

— Това е абсурд!

Хари се озърна към Пио. Никаква промяна. Стоеше си както преди със скръстени ръце до прозореца.

Роскани извади нова цигара.

— Преди да даде църковен обет, отец Даниъл е бил в американската морска пехота.

— Да.

Все още замаян, Хари напразно се мъчеше да осъзнае чудовищното обвинение. Не бе в състояние да разсъждава.

— Обучен е в елитните части. Получил е много отличия за точна стрелба.

— Има хиляди наградени стрелци. За бога, та той беше свещеник!

— Свещеник, способен от двеста метра да прониже човек в гърдите с три куршума. — Роскани се вторачи в него. — Брат ви е бил превъзходен стрелец. Печелил е състезания. Разполагаме с досието му, мистър Адисън.

— Това не го прави убиец.

— Отново ви питам за Мигел Валера.

— Никога не съм чувал за него.

— Мисля, че сте чували.

— Не, никога. Докато вие не го споменахте.

Пръстите на стенографката танцуваха пъргаво по клавишите и записваха всичко — какво казва Роскани, какво отговаря той. Всичко.

— В такъв случай ще ви кажа… Мигел Валера беше испански комунист от Мадрид. Две седмици преди атентата наел апартамент близо до площад Сан Джовани. Същия апартамент, от който са дадени смъртоносните изстрели срещу кардинал Парма. Когато пристигнахме, Валера още беше там. Висеше под една тръба в банята с колан на шията… — Роскани почука с филтъра на цигарата по бюрото, за да уплътни тютюна. — Знаете ли какво е „Сако ТРГ 21“, мистър Адисън?

— Не.

— Снайперистка пушка, произведена във Финландия. Оръжието, с което е убит кардинал Парма. Намерихме я увита с хавлия зад канапето в същия апартамент. По нея имаше отпечатъци на Валера.

— Само негови ли?…

— Да.

Хари се облегна назад, събра ръце под брадичката си и погледна Роскани в очите.

— В такъв случай защо обвинявате за убийството брат ми?

— В апартамента е имало още един човек, мистър Адисън. Човек с ръкавици. Искал е да помислим, че Валера е действал сам. — Роскани бавно лапна цигарата, запали я и задържа горящата клечка. — Колко струва „Сако ТРГ 21“?

— Нямам представа.

— Около четири хиляди долара, мистър Адисън. — Роскани размърда клечката с пръсти, докато изгасна, после я пусна в пепелника. — Апартаментът е нает за почти петстотин долара седмично. Лично Валера платил в брой… Мигел Валера цял живот е бил комунист. Зидар по професия, но рядко се хващал на работа. Имал жена и пет деца, на които едва осигурявал дрехи и препитание.

Хари го гледаше изумен.

— Да не би да намеквате, че брат ми е бил вторият човек в апартамента? Че е купил пушката и е дал на Валера пари за наема?

— Как би могъл, мистър Адисън? Брат ви е бил свещеник. Беден човек. Получавал е само скромна църковна заплата. Разполагал е с нищожни пари. Дори е нямал банкова сметка… — Не е имало откъде да вземе четири хиляди долара за пушката. Нито пък хиляда долара за наема на апартамента.