Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Халифа беше прекарал по-голямата част от следобеда тук, след обяда и тренировката в стрелбището. Няколко блока талатат бяха изчезнали от охранявания склад в дъното на комплекса (два от тях с картушите на Ехнатон) и той беше дошъл да снеме показанията на всички, които бяха имали достъп до тях. Щеше да пусне информатори които да обиколят известните дилъри на антики, но не таеше много надежда за успех. Блоковете можеше да са били откраднати преди месеци и дори години — складът се инспектираше рядко и липсата им бе установена по чиста случайност. Със сигурност вече украсяваха камината на някой милионер в другия край на света. Както беше казал гидът, историята на Египет е история на всички. Дори ако трябва да си откраднеш от нея.

Дръпна от цигарата си, мина през входа в северозападния ъгъл на двора и се озова в гигантската каменна гора на Голямата колонна зала. Преди няколко часа мястото беше почти пусто, непоносимата жега беше прогонила туристите в техните хотели с климатици. Сега те се стичаха отново и залата беше претъпкана. Халифа мина покрай група японски туристи (или бяха китайци? Така и не можеше да направи разлика) и продължи към Втория пилон и изхода на храма. Намираше се насред залата, когато внезапно забави крачка и спря. Намръщи се, погледна си часовника, промърмори: „Мътните да го вземат“, обърна се и закрачи обратно. Този път мина през Третия пилон, покрай извисяващия се обелиск на Тутмос I, през Четвъртия пилон, покрай обелиска на Хатшепсут и на запад, към обрамченото с палми Свещено езеро. Леко вълнуващата се мътнозелена вода се ширна пред него; до нея имаше навес за почивка, а в отсрещния край се намираше грозната бетонна платформа, от която туристите гледаха светлинното шоу, което се провеждаше всяка вечер. Насред езерото имаше малка гребна лодка, нагазила почти до борда — дебел очилат мъж с тесен комбинезон и вълнена шапка се беше навел над едната страна и държеше нещо във водата.

— Знаех си, че ще те намеря тук — промърмори Халифа.

Изчака мъжа да извади голямата колба, да я запечата и да я прибере в кутия на носа на лодката. После угаси цигарата си в една палма, метна угарката в близкото кошче и излезе на каменния кей.

— Салаам! — извика той.

Мъжът вдигна глава и присви очи зад дебелите стъкла. За момент го гледаше объркано, после на лицето му цъфна широка усмивка.

— Юсуф!

— Как си, Омар?

— Насред езерото, вземам проби от замърсена вода — какво друго му трябва на човек? Искаш ли да дойдеш? Денят е чудесен за гребане.

— Не и в това корито, благодаря. Изглежда ми несигурно дори за един човек.

— Глупости! — извика мъжът, стана и разклати лодката. — Виж само! Стабилна е като нилски ферибот.

Разлюля се още по-силно за доказателство, но изгуби равновесие и залитна напред. Лодката се килна опасно на една страна, загреба вода и измокри краката му.

— По дяволите!

Халифа се ухили.

— Какво ще кажеш за една кола?

— Бих предпочел преобличане — промърмори мъжът, като тупаше мокрите си крачоли. — Отивай. Ще се видим на стъпалата.

Тупна крачолите си отново, свали ръкавиците и се премести на седалката на кърмата.

— Нека бъде спрайт — извика той, спусна греблата и загреба. — Не бих отказал и един сникърс. От два часа кисна насред езерото.

Халифа вдигна ръка, за да покаже, че го е чул, и влезе в кафенето. Извади кока-кола и спрайт, но поради липса на сникърс се задоволи с кит-кат от хладилника, след което се нареди на опашката зад млада египетска двойка. Когато плати и се върна при езерото, приятелят му вече бе стигнал до отсрещния край, беше завързал лодката и изчакваше на стъпалата на кея.

— Извинявай, Юсуф — вдигна ръце той към приближаващия Халифа. — За историята с лодката. Не помислих, глупаво беше…

Халифа му метна безалкохолното, показвайки, че няма нужда от извинения. Десертът го последва и двамата се прегърнаха. Омар го целуна по бузите.

— Как е Зейнаб? — попита той, когато седнаха на кея и провесиха крака от укрепващата каменна стена.

— С всеки ден е по-добре — отвърна Халифа, което не бе съвсем истина. — А Раша?

— Добре е, макар че в момента работата й идва в повече. Не им достигат хора и се налага да кара по две смени. Горкото момиче, едва държи очите си отворени. Снощи се върна след полунощ.

Раша ал Зауи, жената на Омар, беше педиатър в градската болница. Омар работеше като анализатор за луксорската компания „Водоснабдяване и отходни води“ със специална отговорност за водите около древните паметници. Именно покрай това пътят му се кръстоса с този на Халифа преди повече от десетилетие. Навремето се срещаха често. Не и през последната година.