Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Гиза, Египет

Засегнатото от ерозията лице на Сфинкса наблюдаваше безстрастно Мейси Шариф, докато тя преминаваше пред огромните му каменни лапи. Тя хвърли само бегъл поглед към древния паметник — за двете седмици, откакто беше тук, Сфинксът и пирамидите зад него се бяха превърнали от величествени чудеса в обикновен фон за работата, която изобщо не отговаряше на очакванията ѝ. През първата седмица беше направила стотици цифрови снимки и видеоклипове, но сега фотоапаратът беше само тежест в джоба на бедрото ѝ, недокоснат от дни.

Как бе възможно от всички места точно Египет да се превърне в такова огромно разочарование? Още от детската си възраст тя бе очарована от разказите на баба си за родното ѝ място; истории за царе и царици, за добро и зло в една страна на чудеса, по-хубави от която и да е друга вълшебна приказка, защото отгоре на всичко бяха истина. Това беше екзотичен, романтичен свят, толкова различен от охолния Кий Бискейн в Маями, колкото Мейси дори не можеше да си представи, и още като дете тя беше решила, че някой ден ще го опознае лично.

Но реалността не беше оправдала мечтите ѝ.

Мейси спря, за да провери навесите покрай дясната лапа на Сфинкса. Все още нямаше и следа от Бъркли.

Хвърли поглед към часовника си: наближаваше осем и петнайсет вечерта. Всекидневната видеоконференция на началника на експедицията с Агенцията за световно наследство в Ню Йорк трябваше да започне тогава, което ѝ даваше по-малко време, отколкото се беше надявала, за да го хване. В осем и трийсет щеше да започне всекидневното шоу със звук и светлина — ярко представление с осветяване на пирамидите и Сфинкса. Бъркли и основните членове на археологическия екип винаги си тръгваха скоро след издрънчаването на първите акорди от високоговорителите, като оставяха на младшите членове и местните наемни работници тежката работа по обезопасяването и почистването на разкопките.

Мейси дори не беше сигурна дали Бъркли я смята за младши член на екипа, или за обикновен работник. Е, добре, тя имаше да учи още две години, преди да получи научната си степен, и може би оценките ѝ не я поставяха точно на първо място в курса, но тя все пак беше археолог. Това сигурно ѝ даваше правото да върши нещо повече от правенето на кафе и пренасянето на натрошени камъни?

Тя закрачи отново, отразената от неравното лице на Сфинкса светлина оцветяваше в оранжево бледомаслинената ѝ кожа. Макар презимето ѝ да бе египетско, външността ѝ издаваше кубинския ѝ произход по майчина линия. Тя се спря да оправи вързаната си на конска опашка коса, после чу звука от приглушени гласове и бързо заобиколи гигантската лапа, за да види дали екипът на шефа ѝ не се появява откъм разкопките. От пръв поглед беше решила, че доктор Лоугън Бъркли е привлекателен по един академичен начин. В средата на трийсетте, със спускащи се върху челото му кестеняви коси, изтънчени черти… Но тогава той беше отворил уста и се беше проявил като арогантен задник.

Това определение подхождаше не по-малко на двамата мъже, които бяха с него. Телевизионният продуцент Пол Метц беше нисък, пълен и брадат, с телосложение на буре и с похотлив поглед, който Мейси често улавяше върху себе си. Тя харесваше мъжкото внимание, разбира се… но не от страна на всички мъже.

Другият мъж беше египтянин. Доктор Яби Хамди беше високопоставен служител от Висшия археологически съвет, държавна агенция, надзираваща всички египетски археологически дейности. Шкембестият, оплешивяващ Хамди технически ръководеше разкопките, но, изглежда, нямаше нищо против да остави Бъркли да върши каквото си иска, повече заинтересуван от проявите си пред телевизионните камери. Мейси не би се изненадала, ако в момента на дълго очакваното разкриване на митичната Зала на летописите пред света, Хамди се изпъчи пред обективите и започне да се хвали с решаващата си роля в откритието.

Това предаване беше настоящата тема на разговор.

— Значи си сто процента сигурен, че ще отвориш вратата в точно определения момент? — попита Метц с тон, който предполагаше, че мисли точно обратното.

— За последен път повтарям: ще отворим входа на купола точно когато казах — изрече Бъркли с нюингландски акцент, а носовият му, надменен глас издаваше възмущение. — Знам какво правя. Това не са първите ми разкопки, както ти е известно.