Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Вътре нямаше никой.

— Какво става, по дяволите ? — запита се Мейси на глас, докато се вмъкваше вътре. Единият край беше зает от импровизирана кабина от талашит. Тъй като тя беше широка малко повече от метър, Мейси се съмняваше, че Гамал и останалите се крият в нея.

Но интересът ѝ към кабината изчезна бързо, когато видя какво има в другия край на палатката.

Върху дървена маса беше разстлан план на съоръжение. Мейси разпозна в горната му част комплекса на Сфинкса. Но това, което привлече вниманието ѝ, не беше върху масата, а над нея, закачено за платнището. Големи цветни снимки, увеличения на древни свитъци папируси. Същите свитъци, които я бяха довели тук.

Залата на летописите, хранилището на древните египетски знания, намираща се под Сфинкса и превъзхождана само от Александрийската библиотека, дълго време беше смятана само за мит. Но частно финансирани археологически разкопки в Гиза бяха открили папируси, които описваха не само самата Зала, но също така и как да се стигне до нея — през коридор, който някога се е спускал между лапите на Сфинкса. Когато беше научно потвърдено, че страниците са на повече от четири хиляди години, Залата изведнъж стана една от най-горещите теми в археологията и египетското правителство разреши на Агенцията за световно наследство да проведе разкопки, които да проверят дали казаното в Свитъците е истина.

Проблемът беше, че както Мейси добре знаеше, на АСН бяха предадени три свитъка.

Обаче тук имаше четири.

Тя се приближи, безшумно изговаряйки думите, докато превеждаше текста. Беше научила древния език от баба си, заедно с египетската история и митология, и в края на краищата нейното хоби ѝ беше повлияло при избора на научна кариера. Новият свитък даваше повече информация за Залата на летописите, отколкото АСН беше видяла: не само за местоположението, но и за съдържанието ѝ. Пишеше нещо за зала с карта, зодиак, който разкрива местоположението на…

— Пирамидата на Озирис? — прошепна Мейси невярващо. Това беше още един от митовете на баба ѝ. Озирис беше легенда, предхождаща дори Първата династия от преди почти пет хиляди години, и никъде не се говореше, че и той е имал голяма гробница, подобно на фараоните.

Но папирусът твърдеше точно обратното. Пирамидата на Озирис, гробницата на царя бог. Нямаше и намек, че става въпрос за мит; текстът изглеждаше като истинско описание на Залата на летописите.

— Виж ти! — възкликна тя, когато осъзна какво означава това. Ако Пирамидата на Озирис беше истинска, същото се отнасяше и за човека, погребан вътре. Не легендарен бог, а владетел от плът и кръв, до момента изгубен във времето. Ако тази гробница можеше да се намери, това щеше да е едно от най-великите открития в историята…

Тя погледна плановете на масата. Местоположението на входния тунел към Залата на летописите от изток към запад и разкопките на АСН бяха ясно отбелязани, както и друг, по-дълъг тунел откъм север.

Той пресичаше отдолу съвременния път и водеше — тя осъзна това — право до палатката, в която се намираше в момента.

Мейси се обърна към дървената кабина. Панелът пред нея беше закрепен за панти и в него имаше грубо изрязана дупка, служеща за ръкохватка. Тя пъхна ръка в дупката и разтвори панела.

Сега вече знаеше къде са изчезнали тримата мъже. Надолу. Подвижна стълбичка се спускаше в шахта; дъното ѝ на повече от шест метра надолу беше слабо осветено. Маркучът, изхвърлящ изпаренията от генератора, се издигаше по единия ръб на шахтата, машината сега се чуваше ясно.

Както и някакви гласове.

Те се приближаваха.

Възбудата напусна Мейси, заменена от страх. Някой извършваше свои собствени тайни разкопки, опитвайки се да изпревари АСН в намирането на Залата на летописите. Опитвайки се да намери Пирамидата на Озирис за себе си.

Което означаваше, че ако я хванат тук… тя беше в опасност.

Какво можеше да направи? Да каже на някого — на Бъркли или на Хамди? Но Гамал явно беше замесен и те щяха да повярват на него, а не на нея. Нуждаеше се от доказателство…

Тежестта в джоба на бедрото ѝ. Фотоапаратът.

Тя го измъкна и го включи. Очакването обективът да се разгъне и екранът да светне никога не ѝ беше изглеждало толкова продължително.

Откъм шахтата се чу тракане. Някой се изкачваше по стълбата.

Със свито гърло от нарастващата паника, Мейси снима четирите папируси, после наведе апарата, за да снима плановете. Щрак…

— Какво е това, по дяволите? — Викът идваше отдолу, акцентът беше американски. Типът със сакото от змийска кожа. Беше видял светкавицата.