Кейт Мос: Лабиринтът

През март 1208 година папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу една християнска секта в Лангедок. Привържениците й са познати като катари. Самите те се определят като Bons Chretiens 1 1 Благочестиви християни (фр.). — Б.пр. Бернар от Клерво ги нарича албигойци, а в регистрите на Инквизицията те са посочени като „еретици“. Папа Инокентий III си поставя за цел да прогони катарите от Миди 2 2 Област на територията на днешна Южна Франция. — Б.пр. да възстанови религиозната власт на Римокатолическата църква. Владетелите от Северна Франция, които се присъединяват към Кръстоносния поход, виждат възможност да се сдобият със земя, богатство и търговски предимства, като подчинят изключително независимите благородници от Юга.

Макар че от края на XI век кръстоносните походи са важна част от живота на християните през средновековието, а по време на Четвъртия кръстоносен поход, при обсадата на Зара през 1204 година, кръстоносците се обръщат срещу своите събратя, християните, това е първият случай, когато свещена война се води срещу християни на европейска земя. Пряка последица от гоненията срещу катарите е Инквизицията, която е създадена през 1233 година със съдействието на доминиканците, или черните монаси.

Каквито и да са били религиозните подбуди на Римокатолическата църква и на някои от временните водачи на Кръстоносния поход, например на Симон дьо Монфор, Походът срещу албигойците в крайна сметка е завоевателна война и бележи повратна точка в историята на днешна Франция. Той слага край на независимостта на Юга и унищожава много от обичаите и идеалите му, както и неговия бит.

Подобно на „катари“, и понятието „кръстоносен поход“ не се употребява в средновековните документи. Но тъй като днес се срещат и двете понятия, на някои места аз също съм ги включила в повествованието.

През средновековието на langue d’Oc, откъдето идва и названието на областта Лангедок, се говори в Миди, или днешна Южна Франция, от Прованс до Аквитания. Това е езикът и на християнски Йерусалим, и на земите, завзети от кръстоносците от 1099 година нататък, на него се говори и в някои части на северна Испания и Северна Италия. Той е тясно свързан с провансалския и каталунския.

През XIII век на langue d’oil, предшественика на съвременния френски, се говори в северните области на днешна Франция.

По време на нашествието, което през 1209 година Северът предприема срещу Юга, френските владетели налагат своя език и в земите, които са завзели. От средата на XII век се забелязва възраждане на окситанския, за което заслуга имат най-вече писатели, поети и историци като Рьоне Нели, Жан Дюверноа, Деода Роше, Мишел Рокбер, Ан Брьонон, Клод Марти и други. По времето, когато мнозина се учат да пишат, в Града, сърцето на средновековната крепост Каркасон, има училище, където се преподава и на окситански, и на френски, и по пътните знаци имената на градовете и на областите се появяват написани не само на френски, но и на окситански.

За да разгранича жителите на Окситания от завоевателите французи, в „Лабиринтът“ съм употребявала съответно окситански и френски.

Откъсите от стихотворения и поеми и поговорките са взети от „Proverbes et dictons de la langue d’Oc“, или „Пословици и поговорки на окситански“, събрани от абат Пиер Тренкие, и „33 Chants populaires du Languedoc“, или „33 обичани песни от Лангедок“.

Неминуемо се наблюдават разлики между средновековния окситански правопис и съвременната употреба на думите. За да съм последователна, съм се ръководила най-вече от „La Planqueta“, или „Окситанско-френския речник“ на Андре Лагард. В края на книгата е приложен и речник на най-употребяваните думи.

Връх Суларак

Планината Сабартес