Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои се наведе и се загледа в снимката. Беше в анфас, срязана малко под брадичката — бледо момиче със сериозно лице, дълга черна коса, пълни устни и огромни кафяви очи. Младо. Много младо. Взираше се право в обектива, изражението й бе едновременно напрегнато и странно безизразно.

— Можете ли да ми я разпечатате? — попита той.

— Разбира се. Имаме и друга, ако искате.

— Защо не.

Халил раздвижи мишката и щракна два пъти. След кратка пауза се появи втора снимка, също в анфас, но не орязана така свирепо като предишната. Виждаха се шията на момичето и тениската й.

По-рано, в кабинета на Мордехай Ярон в Яфа, Бен Рои бе усетил прилива на адреналин, когато научи, че Ривка Клайнберг е ходила до Мицпе Рамон за интервю с член на „Немезида в действие“. Сега го усети отново, само че този път бе много, много по-силен. Беше по-скоро като удар. Електрически удар. Не разпознал лицето на момичето, а онова, което то носеше на шията си.

— Това момиче — каза той и се пресегна, за да докосне накита на гръдната й кост — плосък сребърен кръст със сложно украсени рамене и характерен двоен връх. — Знаете ли откъде е тя?

И двамата отговориха едновременно.

— Армения.

Именно това го беше безпокоило от самото начало — липсата на явна връзка между местопрестъплението и всичко друго, свързано със случая. А сега тази връзка като че ли се появи. Все още не беше сигурна, но той за първи път имаше чувството, че нещата се задвижват.

Луксор

— … остава само да се разчистят последните къщи и ще се наслаждавате на живописен изглед от мястото, където се намираме сега, чак до храма в Луксор, на цели две хиляди и седемстотин метра оттук. Хиляда триста и петдесет сфинкса, представете си! Изобщо не преувеличавам, дами и господа, когато казвам, че Булевардът на сфинксовете е истинско Осмо чудо на древния свят.

Гидът посочи театрално с шапката си на юг, към Десетия пилон на храма в Карнак, където тъжна групичка кирпичени къщи беше обкръжена от всички страни от тежка земекопна техника — очуканите останки на бедняшка армия, изправила се в последен, безнадежден отпор срещу далеч по-могъщ нашественик. Чу се приглушено щракане и писукане — туристите правеха снимки.

— Ами хората, които живеят там? — попита едра, изгоряла от слънцето жена с тениска с надпис „Обичам Тут!“. — Какво ще стане с тях?

— О, за тях това е добре дошло — разсмя се гидът. — Ще получат не само компенсация, но и прекрасни нови апартаменти с всички удобства, много по-добри от старите им домове. Иска ми се да събореха и моята къща!

Той вдигна ръце към небето.

— Моля те, Господи, събори къщата ми, за да се сдобия с нова кухня и тоалетна с течаща вода!

Групата се разкиска. Харесваха гида си. Беше осведомен и любезен, но и малко театралничеше. Идеалният египтянин.

— Но ако трябва да сме сериозни — продължи той, — тези хора са щастливи, че се местят, за да може да бъде разкрито древното чудо. В Египет много се гордеем с историята си. И се гордеем, че я споделяме с другите. Именно затова булевардът се разкопава за рекордно кратко време — за да можем да го покажем на целия свят. Нашето минало е ваше минало. То ви принадлежи, също като сърцето ми!

Намигна на изгорялата жена, с което предизвика нов смях у групата. Малко клоунски номера — това също им харесваше. Гидът започна да обяснява, че булевардът датира от времето на фараона Нектанебо I и се използвал при прочутия празник Опет, но Халифа престана да слуша. Запали цигара, излезе от сянката зад пилона (където стоеше, когато дойде групата) и тръгна обратно към центъра на храмовия комплекс. Част от него се питаше дали не трябваше да каже нещо; да сподели, че и собственият му дом е бил разрушен заради Булеварда и че със сигурност не се чувства радостен от това. Но какъв смисъл имаше? Туристите плащаха добри пари, за да дойдат тук, и не искаха да се товарят с неговите проблеми. Миналото на Египет може и да е и тяхно, но настоящето му изобщо не ги засягаше. Фараони и царици, гробници и йероглифи — от това се интересуваха. А не от някакъв си детектив, чийто свят е рухнал в развалини. Това беше просто… скучно. Без значение.

Мина през Деветия. Осмия и Седмия пилон и излезе на просторния двор Кахет. Голяма група деца се снимаше пред статуите от Средното царство при Седмия пилон; някакъв мъж седеше по турски на земята и скицираше „Израелската стела“ на Меренпта — единственият открит в Египет текст, споменаващ името Израел. Макар следобедът да напредваше и сенките да ставаха все по-дълги, жегата си оставаше — плътно, задушаващо горещо покривало, повдигано едва-едва от някой случаен полъх на вятъра откъм Нил.