Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои рязко вдигна глава. Отново Египет. Също като руската мафия, Египет се срещаше къде ли не в случая. Понечи да попита за повече информация, но беше прекъснат от почукване на вратата. Една жена донесе поднос с кафе и бисквити. Бен Рои я изчака да го остави, да предаде на Хилел някакво писмо и да излезе, след което продължи разговора.

— За египетския канал — каза той. — Много момичета ли минават през него?

— Не толкова, колкото преди десет години — отвърна Хилел и разбърка кафето си. — По онова време е бил основният контрабанден канал. След разбиването му в началото на века трафикантите го изоставиха за известно време и намериха други начини да вкарват момичетата. Подправени паспорти, фалшиви документи за брак, такива неща. Хитри са, винаги се приспособяват, винаги са една крачка напред.

— И сега каналът е отворен отново, така ли?

— Трудно е да водим точна статистика, но има много свидетелства, че е станало точно това. Има един голям сводник в Тел Авив на име Генадий Кременко, който май вкарва повечето от момичетата си през него.

Бен Рои се сети за името.

— Онзи, когото арестуваха преди два месеца ли?

— Същият. Вървеше една доста гадна шега — Мойсей извел израилтяните от Египет, а сега Кременко върви по неговите стъпки с момичетата. Неприятен човек. Но пък това се отнася за всички тях.

Бен Рои си сипа захар в кафето и разбърка.

— Знаете ли дали момичетата минават през Александрия? — попита той. Мислеше си за полета на „Ел Ал“ в нощта на убийството, за който Клайнберг си бе резервирала билет.

— Обикновено минават през Кайро или Шар мел Шейк. Събират ги от Източна Европа, Русия и Узбекистан, след което бедуини ги прекарват през Синай и през границата.

— Госпожа Клайнберг искаше ли да научи за всичко това?

— Не чак толкова при посещението й. Засегнахме темата, но само повърхностно. Започна да задава съществени въпроси, когато се обади по телефона седмица по-късно.

— И вие й казахте…?

— В общи линии същото, което казвам и на вас. Сводниците имат хора в чужбина, които набелязват момичетата и ги доставят в Египет, след което мрежа бедуини ги прехвърля през Синай в Негев. Това е всичко, което знам. Аз съм социален работник, а не ченге.

Подуха кафето си и отпи, обгърнала чашата с длани. Бен Рои се загледа в бележника. Мицпе Рамон се намираше в Негев, само на двайсет километра от границата с Египет. Ривка Клайнберг беше пътувала дотам с автобус четири дни преди убийството й. Беше ходила там и три години по-рано, за несъстоялото се интервю с „Немезида в действие“. И тъй, друг аспект по делото също се повтаряше, намигаше му като някаква насочваща светлинка. Руската мафия, Египет, Негев. Почука с химикалка по облегалката на стола, докато местеше парчетата от пъзела и се опитваше да ги събере в някаква смислена картина. Те обаче не пасваха, нишките не се връзваха. Хилел поклащаше крака в очакване на следващия въпрос, така че той си записа бележка и продължи нататък.

— Казахте, че госпожа Клайнберг е говорила с някои от момичетата?

— С три — отвърна тя. — Лола, София и Мария.

— Вие присъствахте ли?

— Присъствах на разговорите с Лола и София. Трябва да внимаваме с непознати — повечето момичета са много раними и не се чувстват добре с хора, които не познават. Но Ривка беше фантастична с тях. Наистина нежна, наистина грижовна. Невероятно как се разкриха пред нея.

Тя отпи отново от кафето си. Бен Рои си взе една бисквита и я пъхна в устата си — жалко подобие на обяд.

— За какво разговаряха? — попита той, докато хрускаше.

— Най-общо за преживяното от тях. Нещата, които току-що ви описах.

Той й даде знак, че няма да е зле да му каже повече. Тя кръстоса крака и опря чашата на коляното си.

— Лола е от Узбекистан. Отговорила на обява за работа като сервитьорка, а накрая била продадена на сводник в Хайфа. Обичайната история — всичко изглежда идеално, докато не се озоват в страната. После им отнемат паспортите, изнасилват ги, за да ги пречупят, и ги принуждават Да работят по осемнайсет часа на ден в някой бардак. Изкарала така пет години, преди да я спасят.

— През Египет ли е влязла?

Хилел поклати глава.

— През летище „Бен Гурион“ с работна виза. София обаче е минала през Египет. Тя е украинка. Приятелят й казал, че може да й намери работа в Израел — само дето не й бил истински приятел, а вербовчик. По този начин избират момичета. Уязвими, бедни, с тежко минало, ниско самочувствие — това е класическият профил.