Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Като се изключи това, умът му беше милостиво пуст. Четирийсет минути по-късно, след двеста патрона и пет накъсани мишени, се чувстваше много по-спокоен. Куршумена медитация. Подходящо название.

Петах Тиква, Израел

Мая Хилел, директорката на приюта за жени, жертви на трафик, „Хофеш“, беше разсейващо привлекателна жена. В края на двайсетте, стройна, с огромни сиви очи и непокорна черна коса, която се спускаше по раменете й като черен водопад, тя приличаше повече на модел, отколкото на социален работник. Предвид естеството на работата й, Бен Рои знаеше, че е перверзно от негова страна да я гледа с подобни очи, но не можеше да се сдържи. Беше мъж, в края на краищата, а мъжете мислят точно по такъв начин. Красивото си е красиво. Точка по въпроса.

Тя го посрещна пред приюта — невзрачна варосана постройка на улица на пет минути от центъра — и го поведе през тежката стоманена порта в павирания преден двор.

— Трябва да внимаваме — обясни Хилел, като сочеше портата, униформената охрана и оградата около сградата. — Наоколо се навъртат много сводници, които се опитват да подлъжат момичетата да излязат. И сега има един от другата страна на улицата.

Бен Рои погледна през рамо, но портата вече се беше затворила.

— Искате ли да си поговоря с него?

— Не си заслужава. Той просто ще се разкара и ще се върне веднага щом си отидете. От негова гледна точка ние сме му отнели собственост и той си я иска обратно. Все пак благодаря за предложението.

Заобиколиха постройката и влязоха в застланото с плочки фоайе. Отляво имаше празна кухня; по стените висяха афиши, предупреждаващи за трафика на хора — на един имаше дузина голи жени, свити на кълбо и пакетирани върху поднос от стиропор като охладени пилешки бутчета. „Прясно месо“, гласеше надписът. Бен Рои го зяпна, после продължи след Хилел нагоре по стълбите.

— Колко момичета имате тук? — попита той, докато се изкачваха, като се мъчеше да не се заглежда в задника й.

— Четиринайсет — отвърна тя. — В момента повечето са навън, затова е толкова тихо. Намираме им работа — сервитьорки, чистачки, такива неща. Имаме места за трийсет и пет, но през последните две години постъпващите са все по-малко. Когато отворихме през две и четвърта, през вратите ни минаха над сто момичета. Тази година са само двайсет.

— Радвам се, че нещата се оправят.

— Това е едното тълкувание, предполагам. Лично аз смятам, че просто полицията вече не гледа на проблема като на приоритетен и спасените момичета са по-малко.

Тя стигна площадката на първия етаж и се обърна да го погледне. Задържа погледа си за секунда, след което продължи нагоре.

— Нещата наистина са по-добре, отколкото преди десет години, това е така — продължи Хилел. — През деветдесетте на година в страната са били вкарвани нелегално по две-три хиляди момичета. Сега са само стотици. Но проблемът си остава. А вие не отделяте толкова ресурси, колкото преди години. Честно казано, най-вече защото политиците не отделят средства. На вътрешния министър не му пука. Със спасяването на проститутки той едва ли би му спечелило изборите.

Стигнаха втория етаж. От двете страни започваха коридори със затворени врати. В стаята точно пред тях момиче с торбест велурен анцуг стоеше на везни, а някаква пълна жена на средна възраст записваше килограмите й в клипборд. Жената кимна за поздрав; момичето ги изгледа безизразно. Болезнено слабо, с хлътнали бузи, залиняла коса и жълтеникава кожа, то приличаше на оцелял от някой лагер на смъртта.

— Всичко наред ли е, Аня? — попита я Хилел.

Момичето сви рамене.

— Справя се прекрасно — жизнерадостно изчурулика жената. — Качила е двеста грама.

— Страхотно — каза Хилел. — Наистина страхотно.

Пристъпи в стаята и потупа окуражително момичето по гърба, после поведе Бен Рои към последния етаж.

— Молдованка е — каза тя тихо, за да не я чуят. — Полицията я намери при една акция в Ейлат преди няколко седмици. Виждала съм лоши случаи, откакто съм тук, но това…

Спря и се загледа надолу по стълбите.

— Туберкулоза, хепатит, почти всяка полово предавана болест, като се изключи ХИВ. И това е нищо в сравнение с пораженията тук. — Тя се почука по главата. — Получи разрешително за работа и може да остане в страната една година, за да се възстанови, но отказва да свидетелства, така че след изтичането на годината ще бъде депортирана. И когато се върне в Молдова, ще стане мишена на същите хора, които са я довели тук, и отново ще стане жертва на трафик. Така стоят нещата. Направо да ти се скъса сърцето. А тя е едва на деветнайсет.